Ароматната подправка намира широко приложение в националната ни кухня. Използва се за подправка на зеленчукови супи, на маринати, ястия от месо, без нея не минава телешкото варено, диетични храни, консерви и др. Добре се комбинира с майорана, чесън, мащерка, лук. Заема голяма част от продуктите за туршии. Кореновиднана целина се използва и в самостоятелни ястия и предястия.
Целината, която отглеждаме в градината, е произлязла от диворастящата. Позната е от най-стари времена. С листа от целината гърците са украсявали домовете си в празнични дни, а с венци от целина са кичели победителите в състезания. Като култура започва да се отглежда едва през епохата на Ренесанса.
Приятният й аромат и вкус се дължат на етеричното масло, което се намира в цялото растение. По съдържание на хранителни вещества и по вкусови качества целината стои на едно от първите места между останалите зеленчуци. Листата са богати на витамини – С, каротин, В1, В2, РР, а кореноплодите на захари, белтъчини, минерални соли – на калий, натрий, магнезий, желязо, фосфор, йод, фитонциди и др.
Разновидности
Три са разновидностите – листна, кореноплодна и дръжкова целина. Целината, известна още като керeвиз (Apium graveolens), е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората – цветоносно стъбло и семена. Семената са дребни – до 0,550 г, кълняемостта им се запазва до 7-8 години. Продължителни ниски температури, силно засушаване и др., могат да предизвикат образуване на цветоносно стъбло още през първата година. От културната целина се отглеждат три разновидности – листна, на която растенията се използват само за листа, кореноплодна, която образува добре оформен кореноплод, и листно-дръжкова (салатно-дръжкова), с дебели плътни дръжки, не образува кореноплод и се използват само листата и дръжките – избелени служат за храна както “свещите” на аспержите
Листната целина не образува кореноплод. Листата са сложноперести, неокосмени, блестящи, цветовете са бели, дребни, събрани по много в сенниковидни съцветия. Кореноплодната целина е в групата на кореноплодните зеленчуци.
Грижите
Изискванията и отглеждането на трите разновидности целина почти не се различават.Има различни начини на бланширане. Най-лесно става чрез загърлянето с почва. Прилага се през август, ако е засята през март, или през октомври, ако е засята през май. Тогава листата се прибират и се завързват на горния край. Прави се в сухо време. Загърля се постепенно. Най-напред се загърля половината от растението, след седмица – 2/3, а няколко дена по-късно - до върха. Бланширането се прави за 15 дни, след което растенията се изрязват и се използват за консумация. Може да се бланшират растенията за зимата и в тъмна изба, като се изваждат с голяма буца пръст и се засаждат във влажен пясък, с който се загърлят. Така се получават и по-нежни и крехки дръжки, които са голям деликатес.
Листната и кореноплодната целина могат да презимуват и на открито, като в много студените дни се покриват със слама или с други подходящи материали.
Лешниковите ядки, както и на останалите орехоплодни, се отличават с високо съдържание на мазнини, белтъчини, захари и минерални соли. Те имат висока калорична и биологична стойност и са твърде полезни...
Един или два вида, които се отглеждат като вдървенели катерливи растения в остъклената градина, може да се отгледат от семена и да се разсадят в разположени на завет и огрени от слънце леха или бордюр...
В родната си Бразилия бугенвилеите ( Bougainvillea) растат като мощни лиани, клонести храсти или даже малки дървета. Името си дължат на френския мореплавател Бугенвил, който през 1868 г. за първи път ...
Този ефектен оранжериен храст може да се отглежда като стайно растение, ако му осигурите висока влажност на въздуха. Поставете саксията върху вана с камъчета и често пулверизирайте листата. Жълтите цв...