Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Най-популярните цъфтящи дървета са прунусът и малусът. Те освежават градините ни през април и май с бели и розови цветове. Сортовете на прунуса се срещат най-често, но малусът има предимства. Видовете...
Ревенът има две основни изисквания - влажна почва в близост до воден басейн и достатъчно място. Подходящ е също за по-сухи условия от гунерата например и може да се засади в обогатен с хумус бордюр. Г...
В българската зеленчукова градина това е рядко отглеждан вид, но много любители му обръщат все по-голямо внимание. Патисоните не се отличават с много големи хранителни качества, но имат приятен вкус и...
Ето ви нещо по-различно за предната част на бордюра. Цветовете приличат на цветовете на калистефуса или центауреята, но всъщност стокезията е издръжливо многогодишно растение, което започва да цъфти в...
Зеле (главесто зеле)