Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Близка роднина на високия делфиниум. Има сортове, които са подходящи за предната или задната част на едносезонния бордюр. Ако е възможно, изберете място на завет и осигурете подпорки за високите сорто...
Хиляди различни видове и хибриди носят латинското име рододендрон. Прието е азалеите да се разглеждат в отделна група и те са описани по-долу. Обикновеният градински рододендрон е висок около 1,8 м и ...
Арундинарията внася екзотика в градината. Ще я познаете лесно по извитите кухи стъбла и подобните на трева листа. В градинския център всеки един от популярните сортове може да бъде вписан под няколк...
Най-често срещана е В. спленденс с червено съцветие, подобно на сабя. Другите видове обикновено са с по-разперени съцветия – има изцяло червена В. вулкана, червена и жълта В. карината и жълта В. родиг...
Зеле (главесто зеле)