Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Пахирата от сем. Бомбаксови може да стане изискан растителен акцент във всеки интериор. Това растение обикновено се продава във вид на плитка от няколко екземпляра, засадени в една саксия, и наистина...
Популярният D. mezereum е обичайна гледка през февруари или март, когато твърдите и изправени стъбла са покрити с пурпурночервени цветове. Другите видове също са с ароматни цветове, но обикновено са п...
Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....
За повечето хора делфиниумът е кралят на цветния бордюр. Когато се отглежда от опитен градинар, класовете с големи цветове в бяло, синьо, розово или пурпурно над листатите стъбла се издигат високо над...