Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Растение с ярки и ароматни съцветия по върховете на разклоняващите се стъбла. Перестите листа му придават деликатен вид, но е по-издръжливо на засушаване, отколкото изглежда. Трябва да е защитено от с...
М. делисиоза е любимо растение от години. При правилни грижи младите растения (понякога погершно продвани като филодендрон пертузум) скоор развиват големи листа, които са перфорирани и дълбоко врязани...
Има камбанки за разсаждане наесен като растения за лехи, за садене в бордюра като издръжливи многогодишни и за запълване на празни места в алпинеума. Повечето от тях не са капризни, но някои от по-ред...
Г. робуста е единственият отглеждан вид. Ефектът от силно нарязаните папратовидни листа изчезва с годините. След като достигне 60-90 см височина, се изхвърля или се намалява височината й. Гревилеята...
Риган