Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Краставицата е един от най-старите зеленчукови видове, отглеждани у нас. Широко са разпространени по света, което се обяснява не толкова с хранителната им стойност, колкото с вкусовите качества на пло...
Минзухарите, които повечето хора купуват, са сини и жълти, едроцветни холандски хибриди - цъфтят след кокичетата и преди лалетата. Но разнообразието от минзухари е много по-голямо - едни цъфтят през я...
Нови растения от хелксине се размножават вкъщи, а не в оранжериите. От пораснало растение се взема малка туфичка и се поставя върху повърхността на влажна почва в саксия. Скоро цялата повърхност ще се...
Hypericum calycinum е нискорастящ храст, който се разпростира бързо, измества дори плевелите и цъфти от юни до септември. Чувства се добре под дървета и на сухи брегове, а големите му, подобни на игли...