Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Красиво катерливо растение - жилавите му стъбла се извиват около изправени подпорки, а големите фуниевидни цветове се появяват през лятото. Листата му са малко и затова не може да използвате ипо-меята...
Малките бели цветове нямат декоративна стойност, но нещата се променят наесен, когато листата започнат да пожълтяват. Около плодчетата се появяват големи ципести образувания (видоизменени чашелистчета...
Хеликонията е великолепна на открито или в голяма оранжерия. Големите широкоелипсовидни листа показват връзката й с банана, а увисналите, дълги 30-60 см съцветия показват, че е роднина и на стрелицият...
Видът на това дърво не подсказва, че е иглолистно. Няма иглички или тънки листенца -ветрилообразните листа са големи, бледозелени в началото и златистожълти, преди да опадат наесен. Няма шишарки, а ма...