Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Яркосините цветове със златисти тичинки се появяват през юни - отстранявайте мъртвите цветове, за да удължите цъфтежа. Листата са разделени на подобни на стъпалца листенца - заради тях наричат това цв...
Това дребно храстче донася в дома екзотиката на Южните морета. Представител е на семейство Миртови и нерядко се нарича с далеч по-лесното и разбираемо име австралийска мирта. В родината му се срещат о...
Ако търсите луковично растение, което да засадите в алпинеума или в предната част на бордюра и да го оставите да се развива само, спараксисът не е за вас. Вирее само в област с умерен климат на място ...
Тисът се смята за бавнорастящо иглолистно дърво, подходящо за жив плет в стари градини и църковни дворове. Обичайната му листна багра е чернозелена. Много от сортовете му са прекрасни за жив плет, но ...
Артишок