Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
През август се появяват бели цветчета, събрани в нежен клас, който достига 12,5 см дължина. Съцветията приличат на четка за миене на шишета. Имат силен аромат, но за да му се наслаждавате, трябва да с...
Листата на коридалиса са папратовидни и нежни. Всеки тръбест цвят е с шпоричка отзад и с устнички отпред. Под земята може да има нишковидни корени или грудки, а цветовете са сини, жълти, бели, розови ...
Нискорастящите сортове на сапонарията са издръжливи почвопокривни растения, които се разполагат между камъни или върху гола почва в алпинеума. Цъфтят когато други почвопокривни като аубриетата и араби...
Бързорастящо пълзящо растение, което се появи в магазините през 80-те години. Пъстролистно е – жилките са пурпурни, а листната повърхност яркочервена или пурпурна, когато растението е на осветено мяст...