Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Необикновено растение, което поставя рекорд по продължителност на цъфтежа - A. schumannii цъфти от юни до октомври. За съжаление не е издръжливо - нуждае се от защитата на други храсти или от южна сте...
Внесен от Централна Америка, днес пиперът е един от най-отглежданите зеленчуци в Европа, за което дял имат несъмнено и българските майстори градинари. Интересът към него се дължи на високите му хранит...
Потърсете го само ако обичате необикновени растения. Вирее на влажно и сенчесто място - идеалното е торфена почва под дървета. По горната половина на стъблото са разположени копиевидните листа и клюмн...
Към края на лятото хелениумът обагря в червено и жълто цветния бордюр. Всяко голямо, маргаритопо-добно съцветие е с ясно изразен централен диск. Стъблото е изправено, дълго около 60 см-1,5 м. На откри...
Целина