Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Р. кардиналис е родственица на глоксинията и изисква подобни грижи. Но формата на цветовете й е напълно различна – тръбести цветове за разлика от отворените камбанки на глоксинията. Цъфти с яркочервен...
Цветовете на скалната роза имат кратък живот, хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъ...
Полигалата, известна у нас като "телчарка" е голям род, който включва около 600 едногодишни и многогодишни видове. Те се оформят като храсти, полухрасти или пълзящи растения. Много ценни за засаждане ...
Любимо растение за цветния бордюр, което лесно се разпознава. Листата са тревисти, а цветовете - дълги и тръбести. Съцветията на някои книфофии, но не на всички, са червени в горната си част и жълти п...
Естрагон