Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Дълбоко нарязани камбанковидни цветове, които грациозно провисват от върха на изправените цветоносни стъбла. Обикновено са бледолилавосини, но има сортове и в други багри. Солданелите имат нужда от гр...
Лесно може да го сбъркате с кокичето. И двете растения се появяват рано напролет и имат увиснали цветове с шест бели венчелистчета. Но при леукоюма всички венчелистчета са еднакво дълги, а на връхчета...
За повечето хора делфиниумът е кралят на цветния бордюр. Когато се отглежда от опитен градинар, класовете с големи цветове в бяло, синьо, розово или пурпурно над листатите стъбла се издигат високо над...
Красиво, но капризно растение, подходящо за бордюра или за градина с дървета. Изисква кисела и богата с хумус почва, както и някаква сянка и завет от силните ветрове. Осигурите ли тези условия, ще бъд...