Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Вечнозелените листа са многобройни, а през април и май дългите клонки с цветове приличат на момини сълзи. Напролет яркочервените листа са истинското великолепие на най-популярните сортове. Този бавнор...
Д. индика има пълзящи ластари и яркожълти цветове през лятото. Няма да цъфне, ако я държите на полусянка. През лятото от време на време я поставяйте навън. В последните години растенията с дълги стъ...
Ако обичате необикновени растения, това е за вас. Има и деликатни асклепиаси, но двата вида, описани по-долу, са издръжливи. Когато не цъфтят, не са нищо особено - здрави стъбла и обикновени копиевидн...
Литоспермумът (литодора) е почвопокривно растение със стелещи се стъбла, покрити с тесни листа. Сините фуниевидни цветове на най-популярния вид са от най-ярките в алпинеума. Обича слънце и богата с ху...
Градинска чубрица