Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Едно от съществените предимства на вишните е, че те заедно с черешите, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. Те зреят от към средата на юни до към средата на юли. Плодовете на виш...
Л. нобилис не се среща често в книгите за стайни растения, но за пръв път е отглеждан в римските вили преди 2000 години. Вирее при обикновени стайни условия, ако се държи на слънчево място, получава с...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
В миналото това е било едно от най-използваните в цветните лехи и селските градини растения, но сега се купува главно във вид на букети, а не като семена за отглеждане на растения за лехи. Жалко, защо...
Зеле (главесто зеле)