Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Един от най-красивите храсти със сини цветове. Има много сортове, но нито един от тях не би издържал сурова зима. Цеанотусите от вечнозелената група са с малки листа и подобни на напръстник гроздове о...
Наричан още меродия, той е основната подправка в българската кухня. Много добрите му вкусови качества се дължат на етеричното масло. Те събуждат апетита, спомагат за доброто усвояване на храната, коя...
Необикновено растение за бордюра или за градината с диви цветя. Стъблата са тънки, а цветовете са в съцветия, подобни на четки за чистене на бутилки. Листата са насечени. Растението е издръжливо, жизн...
Отглежда се заради ефектните листа, които се появяват късно през сезона, и заради дългите семенни кутийки. Листата пожълтяват наесен. Гледичията е подходяща за единично дърво, но клоните й са чупл...