Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Цветовете на скутеларията имат по две устнички и шлем. Повечето видове са подходящи за алпинеум със скромни размери, а и са полезни, защото цъфтят от средата до края на лятото, когато повечето растени...
А. мейениана е папрат, която ще намерите в малко домове – тя е за специалисти. Отличава се от другите папрати с пълзящо мъхесто коренище, тесни и широки листенца в сложния лист. Изисква разсеян...
Растение с ярки и ароматни съцветия по върховете на разклоняващите се стъбла. Перестите листа му придават деликатен вид, но е по-издръжливо на засушаване, отколкото изглежда. Трябва да е защитено от с...
Съставените от дребни цветчета плоски съцветия се срещат често в цветните бордюри и в алпинеумите. Подходящи са за букети и могат да се изсушат за зимна украса. Освен жълти съцветия има бели, кремави,...
Кориандър