Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Повечето растения имат поне една характерна черта, която ги отличава от останалите. При фацелията това е наситената синя багра на цветовете. Листата са сивкави. Обърнатите нагоре камбанки се появяват ...
Въпреки народното си име и формата на цветовете, колхикумът не е роднина на истинския минзухар. Подобните на винени чаши цветове се появяват наесен. Дългите тръбички в основата на венчелистчетата влиз...
Бриофилумите принадлежат към малката група стайни растения, по чиито листа прорастват нови растения. При Б. тубифлорум цилиндричните листа са разположени прешленовидно. На върха на всеки месест лист с...
Бордюрният флокс цъфти обилно. Има много сортове джуджета, които в началото на лятото образуват килими от бели, розови, сини, бледолилави или червени цветове. Освен многогодишните видове има и едногод...
Ревен