Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Хавортията е един от най-разпространените и лесни за отглеждане сукуленти. В родината си, Южна Африка, расте на песъчливите и каменисти склонове под слабото прикритие на по-едрите растения от палещите...
Необикновено дълготрайно растение - ще го откриете в някои каталози, но не и в градинския център. Деликатно, подходящо само за области с умерен климат, но има два вида, които са сравнително издръжливи...
Хостата се отглежда както заради цветовете, така и заради листата. Камбанковидните или тръбести цветове (2,5-6 см) са разположени от едната страна на цветоносните стъбла, които обикновено са безлистни...
Увисналите камбанковидни цветове се появяват на дълги дръжки над пъстрите кадифени листа през есента. Смитиантата се гледа трудно в стайни условия – има нужда от топлината и влагата на остъклената гра...
Диня