Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Малките бели цветове нямат декоративна стойност, но нещата се променят наесен, когато листата започнат да пожълтяват. Около плодчетата се появяват големи ципести образувания (видоизменени чашелистчета...
Прекрасно дърво с красиво обагрени листа и ефектни iплодове. Кленовете са невзискателни към повечето почви и условия. Сортове: Бързо растящият A. negundo Variegatum достига около 7,5 м височи...
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Ядките на бадема са много богати на сухо вещество, в което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В тях се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за ...