Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Лоницерата се смята за катерливо растение. Цветовете й излъчват сладък аромат. Храстовите сортове най-често се използват за жив плет, но има и видове, които може да се садят като почвопокривни или ка...
Ериките се купуват цъфнали и след прецъфтяване се изхвърлят. Листата са игловидни, а цветовете – малки и многобройни. Е. грацилис е любимката и цъфти през есента и зимата. Е. хиемалис също е широко ра...
Храст, подобен на лавър, който най-често се сади на места, където друго почти не вирее - в замърсени индустриални области или в гъстата сянка на широколистни дървета. Популярните сортове са пъстролист...
Японският клен е бавнорастящ и ефектен храст, за който може да се намери място във всяка градина. Отглежда се заради баграта и формата на листата. Не обича утринното слънце и студените ветрове. Сорт...