Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Левизията е едно от най-пъстрите растения за алпинеум - цветовете са розови, прасковени, оранжеви или бели, а венчелистчетата често са на ивици. За съжаление това американско растение трудно вирее в а...
Камелиите би трябвало да са много по-популярни, но имат незаслужената репутация на трудни и деликатни растения. В действителност повечето сортове са издръжливи. Студените ветрове и сланите увреждат цв...
Един oт най-широко разпространените и най-често употребяваните зеленчуци е лукът. Това се дължи на ценните му вкусови, хранителни и лечебни качества. Още от най-дълбока древност той се използва в наро...
Каменоломката от семейство Каменоломки (Saxifragaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото – “saxum” – скала, и “frang...
Морков