Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Живият плет от морски зърнастец осигурява чудесна защита от вятъра в крайбрежните градини. Издръжлив е на суша, морският въздух не му пречи, а гъстите му и бодливи клони издържат както на суровите зим...
Б. специоза цъфти с виолетови цветове с бяло гърло. Има разновидности майор (големи, синьовиолетови) и алба (бели цветове). Б. специоза обикновено се купува цъфнала, но може да се отгледа лесно и от...
Когато е цъфнало, това почвопокривно растение прилича на голямо мускари. Извитите навън тревисти листа растат на туфи, а в края на лятото или наесен по изправените стъбла се появяват класове с дребни ...
Има две ясно разграничени групи - на едните листата опадват през зимата, а другите са вечнозелени. Първата група се състои от големи храсти или дървета, които се отглеждат заради ефектните плодчета и ...