Карфиол (цветно зеле)

Цветното зеле се отглежда заради високите му хранителни, вкусови и диетични качества. Съдържа лесноусвоими белтъчни вещества, витамини, главно В и С, захари, минерални соли. То е значително по-хранително и по-витаминозно от главестото.

Биологически особености

Цветното зеле (Brassica oleracea var. botritis L.) е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни (Crucifera). За разлика от главестото зеле то развива цветоносните си стъбла (стрелкува) малко след като те са се оформили като главички, цъфти и дава семена.
Кореновата система на цветното зеле е по-слабо развита отколкото на главестото зеле, тя е и с по-слаба усвояваща способност.
Розетъчните листа са едри, силно развити, с голяма изпаряваща повърхност.
Стъблото е разклонено и много скъсено. Използваемата част на карфиола представлява силно скъсени и плътно разположени (сбити) цветоносни стъбла, наричани сполучлив с практичната дума глава. Нормално развитието на карфиола протича с разпадането на главата на отделни цветоносни стъбла, които нарастват, позеленяват, образуват цветове и дават плодове (шушулки) като главестото зеле. Започне ли да се разпада, главата става неизползваема.

Изисквания към климатичните и почвените условия

По изисквания към условията на отглеждане цветното зеле прилича на главестото с тази разлика, че е по-претенциозно и капризно. То реагира на всяка промяна в условията през всичките си фази на развитие, при това се наблюдават съществени разлики в реакциите на различните сортове.
По отношение на температурата карфиолът се отнася към растенията на хладния климат, но е по-слабо устойчиво на ниски температури от главестото зеле. Най-благоприятната температура за формирането на главите е 14-18°С.
Към влагата в почвата и въздуха карфиолът предявява високи изисквания. Това се обяснява със слабо развитата му коренова система. Недостигът на влага се отразява отрицателно на нарастването на листата, а от там и на нормалното протичане на останалите биологични процеси. При недостиг на влага в почвата и въздуха листата остават дребни и груби. Особено големи са нуждите от вода по време на формирането и нарастването на главите. Недостигът по това време води към преждевременно формиране на глава, която остава дребна и недоброкачествена.
Карфиолът е и светлолюбиво растение. Незадоволителното осветление често обяснява несполуките при отглеждането на ранния разсад. По-късно в условията на нарастващия ден светлината подтиква към развитие цветоносните стъбла в главата. Напротив, в условията на скъсяващия се ден през есента при постепенното понижаване на температурите и нарастващата почвена и въздушна влажност формирането и нарастването на главите протича бавно и тяхното качество е по-добро, на практика няма условия за преминаването им към развитие на цветоносните стъбла, цъфтеж и образуване на семена.
На основата на изискванията на цветното зеле към температурата влагата и светлината може да се направят някои важни извода за практиката:

Отглеждането на късен карфиол е по-сигурно отколкото отглеждането на ранен;Отглеждането на ранния карфиол трябва да започне достатъчно рано, за да се формират и нараснат главите преди да настъпи горещо и сухо време денят да стане много дълъг.

Към почвата и съдържанието на хранителни вещества в лесно усовима форма карфиолът също предявява по-високи изисквания в сравнение с главестото зеле. Това се обяснява с по-слабо развитата му коренова система. Най-добри резултати се постигат, когато се отглежда на глинесто-песъчливи и на песъчливо-глинести, хумусни и богати на азот фосфор и калий в лесно усвоима форма почви. На леките почви добри резултати се постигат след богато органично и минерално торене. По-тежките също трябва да се подобряват с помощта на органични торове, за да се повишат физическите им свойства. Тежките глинести почви с високо разположени подпочвени води са съвършено непригодни и трябва да се избягват.
Цветното зеле реагира много добре на азотното торене, но то трябва да се прилага винаги на фона на богато торене с фосфорни и калиеви торове. Цялото предвидено количество или по-голямата част от него се внася с дълбоката обработка на почвата през есента заедно с органичния тор, а азотния – с пролетната обработка и като подхранване. Тогава на леки почви се внася и останалата част от фосфорните и калиевите торове.

Всички торове трябва да се използват преди да е започнало формирането на главите.

Добрите предшественици на карфиола са същите, каквито и на главесто зеле. Подобна на главестото зеле е и преценката му като предшественик. Отглеждането му в две последователни години на едно и също място не е желателно, а в повече от две трябва да се счита за недопустимо, както и при главестото зеле.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранен карфиол

Подходящи са сортове със къс вегетационен период, като добре познатия на българските градинари Ерфуртско джудже, както и внасяните напоследък Барцелона, Кортес, Спацестар и др.
Разсадът за ранен карфиол се засява рано – през втората половина на януари до първата половина на февруари според условията на района. Ако ще с използват парници с биотопливо, те трябва да са полутопли. Може да се отгледа и в подходящи жилищни и други помещения, но в тях трябва да има условия за постоянно поддържане на оптимална температура и добро осветление. Отначало термометърът трябва да сочи около 20°С – температура, която стимулира бързото поникване. Количеството семе, както и температурният режим са каквито и при главестото зеле, но трябва да се има предвид, че карфиолът реагира по-остро на промени в една или друга посока.
Когато растенията оформят първия същински лист, разсадът се пикира в саксийки, но това може да стане в топли парници или в сандъчета при разстояние 10 на 10 или 12 на 12 см. По-гъстото пикиране не е желателно, тъй като до засаждането растенията се изтеглят, прерастват, а това се отразява неблагоприятно на засаждането им на постоянно място. С наближаването на този момент се пристъпва и към постепенното закаляване на разсада посредством леко засушаване и поддържане на по-ниски температури през деня и през нощта.
В отглеждането на ранния карфиол има и практика разсадът да се засява в студени парници още през септември. Пикира се и в това състояние презимува, като се вземат мерки за допълнително покриване. Добре вкорененият и закален разсад издържа на по-значителни понижения на температурата. На постоянно място се засажда рано напролет и реколтата се получава 2-3 седмици преди отгледаната по традиционния начин, но много от растенията стрелкуват преждевременно и добивът на доброкачествена продукция е по-малък.
Подготовката на мястото за ранен карфиол не е по-различна отколкото за ранното главесто зеле. Почвата се обработва на дълбочина 25-30 сантиметра. С тази обработка се внасят органичните, фосфорните и калиевите торове. Количеството им според качествата на почвата примерно може да е 3-6 кг прегорял оборски тор или компост, 40-60 г суперфосфат и около 20 г калиев сулфат на един квадратен метър. По високите дози органичен тор се употребяват при леките и бедни на хумус почви. На леките почви една трета от фосфорните и калиевите торове е целесъобразно да се употреби при пролетната обработка на почвата. Тя се състои в култивиране, фрезоване или накопаване с мотика на дълбочина 10-12 см, след което се подравнява Внасят се и 10-30 г амониева селитра на един квадратен метър. Непосредствено преди засаждането мястото се набраздява през 60 см, което представлява и междуредовото разстояние.
Времето за засаждане на разсада настъпва в началото на април, а в южните райони на страната и по-рано. С разсада се постъпва така както и при главестото зеле. Растенията се засаждат на 40-50 см едно от друго на една трета от дъното на браздата от южната и страна.
Грижите през време на вегетацията се състоят в окопаване, подхранване, поливане и борба с болестите и неприятелите, както и при ранното главесто зеле. Първото окопаване е наскоро след засаждането, щом растенията видимо укрепнат. Броят на окопаванията зависи от развитието на плевелната растителност и от наличието на почвена кора след валежи. Окопаванията се съпровождат от леко загърляне, което допринася за укрепването на кореновата система. Съчетават също и с се няколко подхранвания с по 10-30 г на квадратен метър амониева селитра. Дозите трябва да са съобразени с количеството на внесените фосфорни и калиеви торове. Много е ефикасно подхранването с размит в поливната вода пресен органичен тор. Едно такова подхранване в началото на формиране на главите, но не и по-късно, допринася съществено за тяхното наедряване. През целия период почвата трябва да се поддържа умерено влажна, без да се допуска засушаване, както и преовлажняване.
Формирането на главите започва през юни. При нормални условия те нарастват за 15-20 дни. Ще са качествени, ако са нежни и снежнобели. Това може да бъде постигнато, като се ограничи достъпът на светлина. За целта листата се събират и завързват с канап над тях, така че да нарастват в отсъствие на пряка светлина. Може да се предпочете и друг начин – няколко едри листа се пречупват и с тях се покриват главите. Така по лесно се наблюдава нарастването и по-точно се определя годността за прибиране.
Прибирането на оформените и наедрели глави трябва да се извършва своевременно. Те бързо се разпадат и цветоносните стъбла започват да се развиват, особено в по-сухо и топло време. Отрязват се с остър нож, като се запазва част от листата, за да не се наранят нежните глави при следващите манипулации
Добивът от квадратен метър е 1,5-1,8, а при дори грижи и балгоприятно развитие на метеорологичните условия и над 2 килограма.

Отглеждане на късен карфиол

Този начин на отглеждане се предпочита не само защото по-сигурен, както това вече бе изтъкнато, а защото продукцията от него, освен че се използва като прясна, служи за преработка.
Подходящи са сортове като внасяните напоследък у нас Америго, Инклине, Мемфис, Сквалкер, Фарго и др.
Разсадът за късен карфиол се отглежда на студени разсадни лехи, приготвяни така както и за късното главесто зеле. Тъй като не се пикира, семената се засяват рядко, по 3-4 г семена на квадратен метър, в браздички през 3-4 см, а грижите се състоят главно в поливане и плевене.
Мястото се подготвя, като първо се почиства от растителните остатъци на предшественика – грах, ранни краставици, ранни картофи и др. Ако е сухо, предварително се полива, за да се постигне добро качество при обработката на почвата. Дълбочината на обработката е 18-20 см. Тори се съобразно торенето на предшественика, тъй като карфиолът ще използва остатъци от основните хранителни елементи. Не е грешка ако се внесат в почвата по 3-4 кг разложен оборски тор или компост, 30-50 г суперфосфат и 10-20 г амониева селитра на квадратен метър. Непосредствено преди разсаждането се оформят и браздите през 60-70 сантиметра. Това и междуредовото разстояние.
Засаждането става възможно към средата на юли, когато и разсадът е готов. По-ранното засаждане не е желателно, тъй като се удължава периодът на развитие на растенията в неблагоприятното сухо и горещо време. По-късно засаденият карфиол не успява да оформи едри глави. Растенията в разсада трябва да са формирали няколко същински листа и да имат добре развита коренова система. Както и при късното зеле, дългите корени се съкращават, а част от листните петури се скъсва, за да се намали изпаряващата повърхност на засадените растения. И на карфиола помага потапянето на корените в каша от почва и пресен оборски тор. Растенията се засаждат в реда на разстояние 50-60 см, в зависимост от особеностите на сорта. Използват се часовете на късния следобед и надвечер, за да се избегне влиянието на горещите слънчеви лъчи. В облачни дни може да се засажда и в друго време. Всяко растение се полива.
Грижите за късния карфиол, както и при главестото зеле, се свеждат до окопаване, подхранване, поливане, борба с болестите и неприятелите, разбира се, прилагани с известна специфика съобразно особеностите на вида и сортовете, както и на конкретните климатични условия. Няколко дни след засаждането се прави преглед за установяване на прихващането. На мястото на загиналите растения, малко в страни, се засажда резервен разсад.
Първото окопаване се извършва щом укрепне кореновата система. Тогава може да се извърши и подхранване с амониева селитра. През август се извършват още две-три окопавания. Почвата се поддържа винаги влажна, но не и преовлажнена. Продължителното преовлажняване възпрепятства достъпа на въздух към корените, които и без това не се отличават с добра усвояваща способност. Засушаването и високите летни температури действат потискащо на растенията. Към края на август и началото на септември растенията започват да се развиват по-интензивно, тъй като нощите се удължават, средните дневни температури се понижават, а относителната влажност на въздуха се повишава. Започва и формирането на главите. Едно подхранване в този момент с 10-20 г амониева селитра или с 50-70 г на квадратен метър пресен оборски тор, размит в поливната вода, се отразява добре на добива и качеството. Щом започне образуването на главите, вземат се мерки те да не се повреждат от преките слънчеви лъчи, така както бе описано при ранния карфиол.
Прибирането на късния карфиол започва през октомври и протича на етапи. Готвите за прибиране глави се отсичат с остър нож. При опасност от застудяване се пристъпва към цялостно прибиране на реколтата, независимо от едрината на главите. Недораслите се изваждат с повече пръст около корените и се засаждат в парников трап или в специално изкопана траншея, покриват се с рогозки или друг подходящ материал и при температура 1-3°С на тъмно главите нарастват за сметка на хранителните вещества, съдържащи се в листата.
На такова доотглеждане може да се подложат и главите от по-късни посадки през юли. Производителите разчитат на по-високи цени от късна продукция, а любителите – на спестени разходи за по-скъпо струващ на пазара карфиол.