Боровете се срещат често в селските местности, а в парковете и горите ще видите шотландския бор (единственото голямо британско иглолистно), корсиканския бор, австрийския бор и т.н. Отначало те са конусовидни или овални, но когато пораснат, стават плосковърхи и раздърпани. Видът е твърде голям за средна по размери градина, но има бавнорастящи сортове и джуджета. Боровете не са толкова популярни, колкото кипарисите, хвойните и смърчовете. Изберете шотландски или планински борове джуджета и не забравяйте, че не понасят сянка и замърсен въздух.
РАЗНООБРАЗИЕ:
P. mugo Gnom
Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Отличен сорт на планинския бор, който образува сферична и компактна корона, подходяща за алпинеума. Тъмнозелените иглолиста са разположени в чифт. Расте във всякаква почва, дори варовита.
P. nigra
Високо: Височина след 10 г. 3 м
Добър избор за голяма градина, където е необходим висок екземпляр. Австрийският бор е с тъмнозелени иглолиста и „спира" ветровете в морските области. Hornibrookiana е бавнорастящо джудже.
P. strobus Nana
Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Това е популярната разновидност джудже на бора Weymouth. Разпростиращо се растение, което достига максимална височина около 1,8 м. Забележителна е баграта на листата му - сребристо синьозелени.
P. sylvestris
Високо: Височина след 10 г. 3,6 м
Достига над 24 м височина. Лесно ще го разпознаете по червеникавата кора и извитите иглички. Сивозелените иглички са по двойки.
P. sylvestris Beuvronensis
Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Разновидност на шотландския бор, която се разпростира два пъти колкото височината си. Компактно дърво с много клони, препоръчва се за алпинеум.
P. wallichiana
Високо: Височина след 10 г. 3 м
Хималайският бор е един от най-красивите. Запазва долните си клони, а младите иглолиста са синьозелени. Често в каталозите се вписва като P. griffithii, но правилното е P. excelsa.
Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...
Един oт най-широко разпространените и най-често употребяваните зеленчуци е лукът. Това се дължи на ценните му вкусови, хранителни и лечебни качества. Още от най-дълбока древност той се използва в наро...
Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други – заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивир...
Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година...