Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици.
През лятото геогенантусът цъфти с бледолилави цветове с накъдрени краища, но се отглежда главно заради необикновените си листа. Всеки лист е с надлъжни ивици, а повърхността му е набръчкана. Геогенантусът нито се намира, нито се гледа лесно. Изисква топлина и влажен въздух.
Тайни на успеха
Температура: Топло – минимална 18°С през цялото време.
Светлина: Ярка, но не на пряка слънчева през лятото.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна; през зимата поливайте по-малко.
Влажност на въздуха: Пулверизирайте листата често през пролетта и лятото.
Пресаждане: Напролет, ако е необходимо.
Размножаване: През пролетта направете стъблени резници; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Наричат го още син домат поради известна прилика с домата, с който ботанически принадлежат към едно семейство. По хранителни качества и по съдържанието на витамини и минерални соли отстъпва на домата ...
Будлеята е един от предпочитаните храсти. Популярните сортове са издръжливи, но в повечето градини за тях не се полагат необходимите грижи и красотата им се губи. Ако не подкастряте В. davidii, ще пол...
Ярките цветове живеят само по един ден, но са многобройни от май до юли. Хелиантемумът е разпростиращ се храст с жилави стъбла, висок едва 15-22 см. Подходящ е за алпинеума или за сухи места. Ако не с...
Магарешки бодил (цирзиум)