Растения » Лобода

 Лобода

Като свеж пролетен листен зеленчук градинската лобода е била широко използвана в миналото. Днес интерес към нея не липсва. Лошото е, че листата й бързо вехнат, не са издръжливи на транспорт. Това е причина да се отбягва от търговците на зеленчук. По градските пазари се продава от любители градинари. Но както в миналото, така и днес тя може да не липсва от трапезата на всички домакинства, които имат поне малка дворна градина. А листата на лободата може да се стерилизират и се запазват в отлично състояние замразени във фризер.
Градинската лобода (Atriplex hortense Alef) е едногодишно растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae). В зависимост от цвета на листата се различават две форми – зелена лобода (forma viridis) и жълта лобода (forma luteus) . Има много видове лобода, но повечето са диворастящи или културни, но представляват интерес за декоративното градинарство като цветя.

Начин на отглеждане

Обикновено лободата се засява колкото е възможно по-рано напролет. За да се избегнат неприятностите от честите неблагоприятни метеорологични условия по това време, може да я засеете в късна есен. Че това е възможно, достатъчно доказателство е самозасялата се лобода из градините. Изпусне ли се есенното засяване, времето за следващия опит е колкото е възможно в по-ранна пролет.
Подготовката на мястото включва добрия му избор – южно изложение, дълбока, влагоемна и отцедлива почва. Тя се обработва през есента на дълбочина 25-30 см. С тази обработка може да се заровят по 2-3 кг на квадратен метър прегорял оборски тор или компост, на по-бедните песъчливи почви дори повече. На богато торените предшественици може и без него.
Семената се засяват в браздички на 30-35 см една от друга. Трябва да са дълбоки толкова, че да осигуряват 3-5 см дълбочина на сеитба. За 10 кв. метра са необходими около 15 г семена. Заравят се в браздичките, чрез заравняване на повърхността.
Когато растенията развият 3-4 листа, се прореждат в реда така, че между тях да има разстояние 10-12 см. Оттук нататък грижите се свеждат до окопаване и поливане, в случай че не вали. При засушаване бързо се развиват цветоносни стъбла вместо свежи листа. Нормално лободата цъфти през юли и август. До това време може да бъдат запазени някои растения за отбиране на семена. Другите, след като листата се оползотворят в кухнята или се подложат на съхранение, се изскубват, а мястото може да се използва за отглеждането на някой късен зеленчук.

Автор: Тома Христов

Представяме Ви:

Рибес

Най-популярни засега са сортовете на R. sanguineum. Обикновено рибесът се отгелжда като единично растение, но може да се използва и за жив плет. Не е капризен, бързо расте, но е твърде обикновен. Има ...

Лотус

Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащ...

Стаен банан

Интересът към банановите растения се възроди съвсем наскоро. Малко други листа придават такъв тропичен вид на стайната растителна колекция, но музата е много по-подходяща за оранжерия, отколкото за дн...

Лихнис (свиларка)

Лихнисът обича слънцето. Цветовете са червени или розови, разположени поединично, гроздовидно или в стегнати съцветия, венчелистчетата може да са леко или дълбоко нарязани, а височината на растенията ...

Начало