Грах

Като зеленчуково растение грахът се отглежда заради зелените зърна, които се отличават с високи хранителни и вкусови качества. По калоричност той отстъпва само на късните картофи. Съдържа големи количества белтъчини, захари, витамини (С, А, В-комплекс), както и минерални соли. Хранителните качества се запазват до голяма степен в консервирания грах, а най-вече в замразения.

Биологически особености

Грахът (Pisum sativum L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Кореновата система е сравнително добре развита, но слабо разклонена. Централният корен достига дължина до един метър. По страничните му разклонения се развиват множество грудки, в които подобно на фасула живеят свързващи азота от въздуха бактерии. Кореновата система е със слаба възстановителна способност, растенията не понасят пресаждане, което изключва възможността за отглеждане на граха чрез разсад.
Стъблото е дълго от 50-60 до 250 см, кухо, слабо ръбесто, разклонено. Според дължината на стъблото се различават високи, средно високи и ниски сортове.
Цветовете са бели или виолетови и са разположени по 1-2 в пазвите на листата. Пригодено са за самоопрашване, но и чуждото опрашване е също възможно.
Цъфтежът започва 30-55 дни след сеитбата.
Семената на градинския грах, когато са напълно развити и годни за посев, при повечето сортове имат набръчкана повърхност, докато използваните за фураж са гладки.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Грахът е растение на хладния и влажен климат. Семената на сортовете с гладки зърна започват да никнат при температура 1-2°С, а набръчканите – при 4-6°С. Младите растения понасят отрицателни температури до минус 4°С, а и повече. Високите температури през пролетта се отразяват отрицателно върху добива. Оттук следва и важният извод за практиката:

семената на граха, особено на сортовете с по-дълъг вегетационен период, не бива да се засяват късно, за да не съвпадне началното развитие на растенията с установяването на високите пролетни температури,

както и че:

грахът не може да се засява на етапи подобно на фасула, а наведнъж при първа възможност в края на зимата.

Към влагата грахът проявява твърде големи изисквания. По време на неговото развитие обикновено влажността на почвата и на въздуха е задоволителна и добри резултати може да се постигнат и без напояване. Той понася и известно засушаване, което се обяснява с по-дълбокото проникване на корените в почвата.
Към светлината грахът също проявява високи изисквания. При засенчване и при голям брой мрачни пролетни дни се забелязва удължаване на стъблото и закъсняване на цъфтежа, плодаването и беритбата.
Към почвата изискванията на граха са подобни на изискванията на фасула. Вирее на всички видове почви, но за ранно производство по-подходящи са леките глинесто-песъчливи. За него по принцип не се използва оборски тор, защото в редуването на културите той идва след богато торени предшественици. Употребата на органични торове е целесъобразна само на бедни почви след незадоволително торени зеленчуци.
Добрите предшественици на градинския грах са доматите, пипера, патладжана, краставиците и още много други зеленчуци. Не бива да се засява след бобови. Самият той е много добър предшественик на всички зеленчукови култури. Освобождава рано площта, особено ранните сортове, и на неговото място може да се отгледат домати, пипер, праз, късно зеле, късен карфиол и др.

Начин на отглеждане

Грахът се отглежда единствено като ранна пролетна култура.
Подходящите сортове са ранните Искър, Пулпудева, Карина, Мануела, Мусала, Ран 1, Рено, Хънтер, Тамиш и др.; средно ранните Амбасадор, Апексина, Болеро, Вейда, Волф, Динга, Женева, Оазис, Райниер, Рейнджър, Скинадо, Средец, Сток, Телевижън, и др.; късните Вятово, Мира и др.
Подготовката на мястото се състои в дълбока есенна обработка на почвата и плитка до 12-15 см още при първа възможност в края на зимата. Преди сеитбата се оформят и бразди, отстоящи на 50 см една от друга. Добре е те да са ориентирани изток-запад
Сеитбата се извършва при първа възможност щом метеорологичните условия позволят. Ако ги има в края на февруари, целесъобразно е да бъдат използвани. На малки площи, където сеитбата се извършва ръчно, семената се засяват по 3-4 в гнездо в основата на браздата откъм южната страна. Разстоянието между гнездата е 30 см. Дълбочината на сеитбата е 3-5 см.
Грахът на малки площи може да се засее и на равна повърхност, като с помощта на триъгълна мотика се оформят плитки, около 5 см, браздички. Семената се полагат така, че между тях да има разстояние 5-10 см. При този начин на сеитба се губи защитният ефект на браздите от студения вятър, но е по-лесен за дворните места, където микроклиматът е по-благоприятен.
Грижите за градинския грах след сеитбата се свеждат предимно до окопаване. Първото се извършва, когато растенията достигнат 6-8 см височина. В южните райони този момент настъпва още през март. Второто окопаване е след 10-12 дни. Развитието на плевелите може да наложи и трето окопаване. Ако се образува почвена кора след дъжд, тя трябва д се разрушава.
Беритбите от ранните сортове в топлите места започват още през май. Чушките са готови за откъсване, когато зърната са ги изпълнили, но не са започнали да се втвърдяват. Това е т. нар. техническа зрялост. Тя преминава много бързо, особено в сухо и по-топло време. Тогава зърната загрубяват и губят кулинарните си качества. Бере се през 2-3 дни. Откъсват се и пропуснатите чушки от предните беритба, преминали подходящата степен на зрялост, за да не изтощават растението.