Пъпеш

Това е един от най-желаните летни плодове преди всичко поради чудесните му вкусови, а също и хранителни качества, както и заради лечебното му въздействие. Пъпешите се препоръчват при сърдечносъдови заболявания, болести на бъбреците и черния дроб, при малокръвие и умствена преумора.
Пъпешите обикновено заемат самостоятелна площ, известна като бостан, в рамките на полските сеитбообръщения, но с успех може да се отглеждат и в дворните зеленчукови градини.

Биологически особености

Пъпешите (Cucumis melo L.) са едногодишни растения от семейство Тиквови (Cucurbitaceae).
Кореновата система е добре развита. По-голямата част от нея се разполага на дълбочина до 40-50 см, но отделни корени проникват до 2,5-3 и повече метра. Установено е, че кореновата система приключва развитието си по време на цъфтежа. Оттук следва и важният извод за практиката:

До цъфтежа чрез напояване и редовни обработки на почвата трябва да се осигури мощно развитие на кореновата система, която да даде възможност на растенията да устоят на по-късните засушавания.

Стъблата са пълзящи и достигат на дължина 3-4 м. В практиката често се наричат ластуни. Подобно на краставиците развиват разклонения от втори, трети и т. н. порядък. Във всичките си части те могат да пускат допълнително корени. Тази особеност води към следния полезен извод за практиката:

Заравянето на отделни части от стъблата увеличава кореновата система и се засилва усвояващата й способност, допринася за предотвратяване на повреди от ветрове.

Цветовете се образуват в пазвите на листата. Те са мъжки и женски (еднодомни разделнополови растения). Мъжките се разпознават по това, че са по-дребни от женските и са разположени на по-дълги дръжки. Те са и по-многобройни.
Цъфтежът започва около 40-50 дни след засяването на семената.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Пъпешите са топлоюбиви растения. Най-добре се развиват при температура около 28°С, а под 15°С семената не поникват. Засети в студена почва и при последвало студено време обикновено загниват.
Към влагата, особено към почвената, те предявяват големи изисквания, макар и да са растения на сухия и горещ климат. Най-голяма е нуждата от почвена влага в началото на развитието им. По-късно те изграждат коренова система, която прониква в по-дълбоките и влажни почвени слоеве. Най остро се чувства нуждата им от вода по време на цъфтежа и нарастването на плодовете. Тогава в горещо време и при сухи ветрове цветовете и завръзите могат да загинат. Най-ценни са първите плодове. За да се опазят, трябва да се положат грижи за натрупване и запазване на повече влага в почвата чрез поливане при възможност и чрез повърхностни обработки на почвата и унищожаване на плевелната растителност.

В по-късни фази напояването и обилните валежи влошават качеството на плодовете.

Към светлината са много взискателни. Те не могат да се отглеждат в сенките на овощните дървета.
Към почвата също предявяват определени изисквания. Добри резултати от отглеждането им може да се очакват на дълбоки, бързо затоплящи се и влагоемни песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви. На тежките, студени, кисели и сбити почви, те не се развиват добре, особено през пролетта, когато температурите са ниски. Торенето с разложен оборски тор се отразяват добре на развитието, плодообразуването и нарастването на плодовете. То повишава влагоемността на почвата и заедно с дълбоката обработка създава възможност за успешно отглеждане при неполивни условия.
Освен за качествата на почвата, при избора на място за пъпеши трябва да се държи сметка дали то не е изложено на силни ветрове. Те не само изсушават почвата и въздуха, но и усукват стъблата. Вредното им действие се ограничава чрез засяването на кулисни растения, като царевица, слънчоглед, захарна или обикновена метла и др., както и на покриването на части от стъблата с почва.
Добрите предшественици са новоразработените тревни площи, люцерната, различните полски и зеленчукови растения. Не се препоръчва отглеждането им след тикви, готварски тиквички и краставици, с които имат общи болести и неприятели.

НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане при обикновени полски условия

По този начин пъпешите могат да бъдат отгледани с предварително произведен разсад или чрез пряка сеитба на семената на постоянно място. Предимството на разсадното отглеждане е, че се развива по-рано кореновата система и че се получава малко по-ранна продукция.
Сортове пъпеши, които се отглеждат напоследък, са Анзер, Видински коравци, Виторио, Галия, Десертен 5, Конкурент, Лавигал, Медена роса, Макдимон, Паспорт, Победител, Ревигал, Хибрид 1, Хибрид 15.
Разсадът се отглежда в топли разсадни лехи, в оранжерии с техническо отопление или в подходящи жилищни помещения, когато става въпрос за малки нужди на любителското градинарство. Кореновата система на пъпешите е със по-слаба възстановителна способност, което прави пикирането и засаждането на непикиран разсад невъзможно. Затова е най-добре семената да се засяват по 3-4 в саксийки с диаметър 10-12 см и да се засаждат с максимално запазена почва около корените. След поникването щом се разтворят първите две несъщински листенца (семеделите), се оставят по две растения в саксийка, а останалите се изскубват. Благоприятният срок за засяване на семената е 30-35 дни преди засаждането. Това е през втората половина на март за Южна България, а на север от Балкана е началото на април. На отделни места с благоприятен микроклимат и в северна България това може да стане още към края на март. След поникването температурата се понижава до около 15°С, за да се получат растения с късо стъбло и добре развити корени. По-нататък в ясни дни се подържа температура от 24-26°С, в облачни – около 20ºС, а през нощта с още 3-4°С по-ниска. Разсадът е готов за засаждане, когато растенията са развили по 3-4 листа.
Подготовката на мястото за отглеждането на пъпеши започва още през есента на предната година. Почвата се обработва на дълбочина 30 и повече сантиметра. С тази обработка се внася в почвата по 4-6 кг на квадратен метър прегорял или полуразложен оборски тор. Внасят се също и по 20-30 г двоен суперфосфат, както и по 15-20 г калиев сулфат, също на един квадратен метър. Не бива да се забравя, че органичният тор и дълбоката обработка на почвата са важно условие пъпешите да се отгледат и да формират богат добив без напояване. През пролетта, в края на март-началото на април, почвата се обработва на дълбочина 12-15 см. С тази обработка е добре да се внесе в почвата 15-20 г амониева селитра и 10-30 г суперфосфат на един квадратен метър. Ако с есенната обработка не е внесен калиев тор, това се прави сега.
Подготовката на мястото включва и създаването на кулисни посеви. Семената на слънчогледа може да се засеят и в по-студена почва, но за царевицата и метлата това става възможно към средата на април.
Засаждането на разсада на открито става възможно, когато почвата се е затоплила трайно до 15-16°С, т. е. към края на април-началото на май, а в някои години и на места с по-благоприятен климат и малко по-рано. Няколко дни преди изнасянето на разсада става възможна и пряката сеитба на семената на постоянно място. Най-разпространеният и удобен за малкото стопанство начин на сеитба е гнездовият. Гнездата се оформят на разстояние 1,5 м между редовете и 0,4-0р5 м в реда. На същите разстояния се засажда и разсадът. При оформянето на гнездата се размесва с почвата по 1-2 лопати напълно разложен оборки тор или компост. В едно гнездо се засяват по 4-6 семена. При недостиг на влага се полива с лейка. Покриват се с разложен оборски тор или със смес от оборски тор и почва в полза на тора. По този начин се предотвратява образуването на почвена кора и се улеснява поникването.
Разсадът, изваден с всичката пръст от саксийките, се засажда в дупки. Растенията се поливат с лейка, за да се уплътни почвата, като се внимава растенията да не се мокрят.
Грижите през вегетацията се състоят главно в окопаване, с което се унищожават бързо никнещите по това време плевели, подхранване при очевидна нужда, и поливане при възможност, но само до началото на цъфтежа и най-много докато плодовете са дребни, не повече от 15 см в диаметър.
Първото окопаване се извършва след като растенията укрепнат. За засетите направо от семена това става възможно 10-12 дни след поникването. Второто е обикновено 2-3 седмици след първото. Обикновено се извършват 2-3 окопавания, но може да бъдат и значително повече, ако почвата след дъжд образува кора, която следва да се разрушава. След като растенията разстелят стъблата си, евентуално появилите се плевели се отстраняват ръчно. С окопаванията растенията леко се загърлят, а части от стъблата се покриват с пръст, за да се образуват допълнителни корени и да се предпазят от ветровете.
Заслужава си и при обикновени полски условия да се извършват резитбените операции, които обикновено се препоръчват при оранжерийното отглеждане.
Беритбата при този начин на отглеждане на различните места в страната започва през втората половина на юли, а през август е в най-интензивната си фаза. Според условията, сортовите особености и грижите средният добив е от 2 до 7-8 кг от 1 кв. метър.

Отглеждане в обикновени полиетиленови оранжерии

Чувствително ранна продукция от пъпеши може да се получи от топли парници, разположени в полиетиленови оранжерии. Парникът се прави със стандартната ширина от 1,5 м, дължината е по преценка, а дълбочината – около 70 см, за да поеме необходимото биотопливо. Над пласта биотопливо се насипва парникова почва на пласт от 30 см. Така направеният парник се покрива тунелообразно с полиетиленово платно.
Разсадът се засява през първата десетдневка на февруари. Отглежда се по описания вече начин и се засажда в оранжерията към средата на март.
Растенията се засаждат в два реда на 20-30 см от страничните линии и през един метър по дължината им. Поливат се с хладка вода.
Грижите започват веднага. През първите дни след засаждането в случай на ясно време растенията се засенчват при първи признаци на завяхване.
В слънчеви дни в оранжерията се поддържа температура от 27-28°С, а в облачни дни и през нощта – по ниска. Осигуряването на необходимия температурен режим се постига чрез проветряване и затваряне на култивационното съоръжение, както и чрез постепенното снемане на покривния материал.
Поливките се извършват съобразно нуждите, но не и след като плодовете нараснат до 15 см в диаметър. След този момент може да се извърши пестелива поливка само при проявени страдания от засушаване
Според нуждите може да се предприемат две или три подхранвания. Количеството на торовете се определя според наличието на хранителни вещества в почвата. Примерна рецепта за първото подхранване може да е 10-15 г суперфосфат и 5-8 г амониева селитра за едно растение. Второто може да се извърши с пресен оборски тор, размит в 8-10 пъти повече вода. Разтворът се излива на десетина сантиметра встрани от растенията.
Резитбата е от съществено значение за нормалното развитие и за постигането на добри крайни резултати. Когато по стъблените разклонения на дините се образуват по един-два плода, след последния плод се изброяват по 4-листа, а останалата част се премахва. На едно растение се оставят най-много 5-6 плода.
Плодовете на пъпешите се образуват главно по разклоненията от първи и втори порядък. Когато плодчетата станат 3-4 см големи, част от тях се отстраняват и остават по 2-3 от най-добре развиващите се и разположени близо до основата на стъблото. Безплодните разклонения от втори порядък се прекъсват над втория лист, а плодните – на третия лист след последния плод. Слабите и недоразвити разклонения се премахват.
Беритбата започва към средата на юни.
Опитът показва, че развитието на пъпешите и узряването на плодовете им може чувствително да се ускори, като се отгледат и в полиетиленови оранжерии и тунели без допълнително отопление. За целта семената за производство на разсад се засяват през втората половина на март, а на постоянно място растенията се засаждат през втората половина на април. По-ранното узряване се обяснява с обстоятелството, че под полиетиленовото платно се създава по-благоприятен микроклимат през началните фази от развитието на растенията. Платното се снема към 20 май.
Първите беритби са около 15 юни.