Растения » Алабаш

 Алабаш

Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се отглежда, а на втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове. Използва се като пресен и това дължи на добрата си съхраняемост при обикновени условия. По хранителната си стойност превъзхожда зелето, а по съдържание на витамин С стои на едно от първите места сред останалите зеленчуци. Оттук произтича голямото му значение като противогрипно средство и редом с морковите, ряпата и други зеленчуци, съхранявани в прясно състояние през зимата, заслужава подчертано внимание.
Според големината на стъблеполдите сортовете алабаш са обособени в две групи – дребни и едри.Едрите наричат още зимни. В Европа много се търсят дребните, които се отглеждат като ранни в култивационни съоръжения или като есенни. У нас интересът е към зимните сортове, като Син зимен или Едър зимен. При нашите условия стъблеплодите успешно се съхраняват, заровени в земята.
Нуждите на семейството от алабаш не са особено големи. Затова обикновено не му се заделят специални площи в дворната градина. Така са постъпвали и старите майстори градинари. Традиционно се засажда по тировете и вадите. За по-голямо производство си заслужава да му се отделят специални площи.
Разсадът за зимния алабаш се отглежда както и разсадът за късното зеле. Става готов за 30-35 дни. Ако се засажда на самостоятелна площ, подходящите разстояния са 80 на 40 см.
Важна особеност на алабаша е, че не понася торенето с пресен оборски тор, както и обилното торене с амониева селитра. Те влошават вкусовите му качества. Оборският тор се дава на предшественика, а преди засаждането на алабаша с обработката почвата се обогатява с 30-40 г суперфосфат и 15-20 г калиев тор на квадратен метър. На фона на такова торене с първото окопаване растенията може да бъдат подхранени с 15-20 г на квадратен метър амониева селитра. Стъблеполдите ще бъдат крехки и вкусни, ако им се осигури непрекъснат растеж. Това, редом с подхранването, се постига и с редовни поливки, така че почвата да е винаги умерено влажна. Засушаванията предизвикват загрубяване на стъблеплодите.
Реколтата се прибира късно, след образуването на големите слани. Само от 10 кв. метра може да се получи 20-30 кг доброкачествена продукция.

Автор: Тома Христов

Представяме Ви:

Броколи

Това е разновидност на цветното зеле. Развива стъбло от 20 до 70 см, на върха на което се образува глава, подобна на главата на цветното зеле, по-дребна (8-10 см) или по-едра 20-28 см. Тя може да бъде...

Странвезия

На това жизнено и разпростиращо се вечнозелено растение трябва да осигурите достатъчно място - достига 4,5 и височина. Расте почти навсякъде и няма нужда от често подкастряне. Обикновено се използва з...

Немезия

Немезията цъфва бързо след засаждане, но ако лятото е сухо и горещо, цъфтежът е кратък. Цветовете са многобагрени. Поливайте обилно при сухо време. След засаждане пензирайте връхчетата, а след първия ...

Алисум (игловръх)

Алисумите формират две групи градински растения. Алисумите за лехи са издръжливи едногодишни, които от дълго време са любимите партньори на лобелиите по края на цветните лехи. Традиционната багра е бя...

Начало