Салатно (червено) цвекло
Този кореноплоден зеленчук е широко разпространен сред европейските народи и в Русия. Поради високата му хранителна стойност и отлични вкусови качества си заслужава да се отглежда на по-големи площи у нас, още повече, че това не е свързано с особени трудности.
Кореноплодите на салатното цвекло съдържат захари, азотни вещества, минерални соли, предимно калциеви и калиеви, витамините А и С. Съдържанието на витамин С е по-голямо в листата, които също се използват за храна подобно на спанака.
Биологични особености
Салатното (червеното) цвекло (Beta vulgaris subsp. rapaceae dtrorubra L. ) е двугодишно растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae). През първата година образува листна розетка и кореноплод, а на втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава семена.
Кореноплодът има кръгла, плоскокръгла или конусовидна форма с диаметър според особеностите на сорта 10-12 сантиметра. Окраската му е червена, а при някои сортове и жълта. При напречен разрез се наблюдават концентрични кръгове, образували с в процеса на нарастването. Смята се, че по-ценни са сортовете, които имат по-интензивна тъмна окраска и по-малък брой кръгове, всички интензивно оцветени.
Листата, оформящи розетката, които също представляват кулинарен интерес, са едри и с дръжки. Развиващите се по цветоносното стъбло са приседнали.
Цветоносното стъбло достига 1-2 м височина. Развива се нормално на втората година. На него се разполагат сраснали се цветове, които образуват съплодия, наричани в практиката обикновено семена.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Към температурните условия салатното цвекло не предявява особени изисквания, макар и да са по-големи отколкото на някои други кореноплодни зеленчуци. Семената му започват да поникват още ри 8°С, а най-добре – при 11°С. Ако температурата е под 4°С, те престояват дълго в почвата, без да поникнат, но и без да загниват, а пониците понасят и краткотрайни застудявания под нулата. Оптималната температура за развитието на салатното цвекло е 15-23°С.
Към влагата проявява високи изисквания. За нормалното му развитие е необходимо почвата да е винаги овлажнена. Преовлажняването, което възпрепятства проникването на въздух в почвата, причинява и вкисляването й и се отразява крайно неблагоприятно върху развитието на кореноплодите и въобще на растенията. Засушаването, особено когато е съпроводено с високи температури, е причина за понижаване на качеството на кореноплодите.
По отношение на светлината салатното цвекло се числи към светлолюбивите растения. Не бива да се отглежда в сенките на овощните дръвчета.
Към почвата проявява също високи изисквания. За него се избират дълбоки, пропускливи, рохкави и влагоемни почви. Най-подходящи са глинесто-песъчливите, богати на хумус почви, както и рохкавите черноземи. Не понася киселите почви (рН по-малко от 7). Предпочита неутралните, дори слабо алкалните. Макар и да понася пресния оборски тор, внесен през есента, най-добре реагира на торенето с напълно разложен оборски тор или компост. Много добре реагира на торенето с минерални торове.
Начин на отглеждане
Броят на сортовете, които се предлагат у нас, е твърде ограничен. Най-често това са Бордо и Пабло.
Подготовката н мястото започва с есенната дълбока до 25-30 см обработка на почвата, когато се внасят органичните торове, а от минералните суперфосфатът и калиевият тор. Оборският тор, ако е полуразложен, най-добре е да се даде на предшественика. В случай че почвата е бедна на органично вещество, може да се обогати с 2-4 кг на квадратен метър прегорял оборки тор или компост. С есенната обработка, особено когато органичното торене е оскъдно, е добре да се внесат по 40-50 г суперфосфат и по около 20 г калиев сулфат на квадратен метър.
Пролетната обработка на почвата се състои в плитко разрохкване и заравняване. Тогава се внася суперфосфатът и калиевият тор, ако това не е направено с есенната обработка.
Сеитбата се извършва при първа възможност още в края на зимата, през февруари или март. Салатното цвекло може да бъде отгледано чрез предварително произведен разсад, но най-често семената се засяват на постоянно място. Някои градинари ускоряват поникването, като киснат семената в продължение на 5-6 часа при температура 23-25°С. През това време сменят водата 2-3 пъти. След това в продължение на 3-4 дни ги държат разстлани на пласт, дебел 5-10 см, и периодично ги разбъркват. За това време се появяват първите коренчета. Щом се забележат, веднага се засяват всичките семена във влажна почва. На един квадратен метър се засяват 2-3 г семена. Дълбочината на сеитбата е 3-4 сантиметра.
Сеитбата може да се извърши и в късна есен (предзимно засяване). В такъв случай обработката на почвата трябва да завърши през октомври, сеитбата да завърши до края на ноември, а в по-южните райони до началото на декември. Не е нужно семената предварително да се киснат, само посевната норма трябва да се увеличи – 3-3,5 г на квадратен метър. Те започват да никнат със затопляне на времето.
Салатното цвекло се отглежда на равна повърхност в двуредови или триредови ленти при разстояние между редовете 20-25 см. За нуждите на домакинството в малката градина не е необходимо да се оформят такива ленти, а просто да се спази междуредовото разстояние.
Грижите започват скоро след сеитбата. Щом се очертаят редовете, почвата между тях се обработва плитко, за да се унищожат никнещите плевели. По-нататък броят на окопаванията зависи от заплевелеността и образуването на почвена кора след дъжд или поливки. С първото или второто разрохкване се извършва и подхранване с малко амониева селитра. Посевът се прорежда в редовете наведнъж или на два пъти. При двукратното прореждане първото е когато растенията развият 1-2 същински листа, а второто – 2-3 седмици по-късно. Еднократното прореждане се прави, когато растенията имат по 3-4 същински листа. Окончателното разстояние между растенията в реда трябва да е 5-8 см. При по-големи разстояния кореноплодите стават по-големи и по-груби. Почвата през целия вегетационен период трябва да се поддържа умерено влажна. Броят на поливките зависи от падналите валежи.
Коренполодите се изваждат лесно от рохката и влажна почва. При засушаване посевът се полива. Листата се изрязват до челото и кореноплодите се употребяват или поставят веднага за съхранение. Не бива да се допуска завяхването им. То влошава качеството и понижава съхраняемостта им. Прибирането трябва да завърши преди почвената повърхност да е започнала да замръзва. В такива случаи замръзват и челата на кореноплодите и това ги прави негодни за съхранение.
Средният добив от квадратен метър е около 5 кг, но при добри грижи може да е и по-висок.
Автор: Тома Христов