Слива

Сливата е широко разпространен овощен вид в страните от умерения климатичен пояс. Страните от Балканския полуостров, включително и България, са едни от основните производители на сливови плодове. Почвено-климатичните условия за отглеждане на сливата у нас са изключително благоприятни. Предимство на този овощен вид в сравнение с останалите е, че успешно може да се отглежда и на по-бедни, неполивни площи и наклонени терени. Поради това сливата се отглежда и дава добри резултати в любителските градини почти в цялата страна. Търсенето на сливови плодове в прясно и преработено състояние напоследък чувствително се увеличава на световния пазар, включително и у нас.
Плодовете на сливата се отличават с богатото съдържание на лесно усвоими захари, органични киселини, които оказват благоприятно влияние върху стомашно-чревния тракт и пектин, който има добра желираща способност. По съдържание на пектин сливовите плодове се доближават до ябълката и кайсията, а неговото лечебно действие се изразява в успокояване на възпалителните процеси в храносмилателната система. Пектинът се свързва и подпомага изхвърлянето на холестерола и отпадъчните отровни вещества от червата. Сливовите плодове съдържат в значително количество дъбилни вещества, които свързват свободните радикали при радиоактивно облъчване. Характерна тяхна особеност е и по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин (провитамин А), докато съдържанието на витамин С е в по-малко количество.
Сливите са богати на фосфор, което ги определя като тонизираща храна, и на калий, който стимулира сърдечната дейност и кръвообръщението и ги прави подходящи за болни от подагра и ревматизъм. Те притежават и разхлабващ ефект.
От сливовите плодове се приготвят ценни продукти, като мармалади, конфитюри, нектари, сокове, сушени сливи и др. Голяма част от сливовата продукция у нас, а и в някои други страни, се използва за приготвяне на сливова ракия, която е най-качествена, в сравнение с останалите плодови ракии.

Биологични особености

Растежът на сливата се определя от сорта, подложката и условията на отглеждане. По-силно растящите сортове, присадени на семенна подложка достигат на височина до 6-8 м, встъпват в плододаване към четвъртата - петата година и живеят около 40-50 години, а в някои случаи и повече. Поради незадоволителните грижи, нападенията от болести и неприятели, повредите от ниски температури и други причини добивите от този овощен вид в нашата страна са много ниски и нередовни. Повечето от сортовете имат естествена склонност към нередовно плододаване, но при обикновени грижи и подходящи условия нормалните добиви са от 900 до 1500 кг от декар.
Сливата цъфти сравнително рано и това е една от причините за честите повреди от пролетните мразове. Цъфтежът при отделните сортове продължава около 20 дни, като сортовете се разделят на раноцъфтящи, средно раноцъфтящи и късноцъфтящи. Това трябва да се има предвид, когато се засаждат сортове, изискващи чуждо опрашване и оплождане - цъфтежът им трябва да протича в еднакви срокове. Такива са Алтанова ренклода, Габровска, Зелена ренклода, Тулеу грас, Рут герщетер, Тулеу тимпурио и др. При самоопрашващите се сортове такъв проблем не съществува, от тях могат да се създават и едносортови насаждения и да се засаждат единични дървета в дворните градини. такива са Кюстендилска синя слива, Стенлей, Стринава, Анна шпет, Изобилие, Нансийска мирабелка, Чачанска лепотица и др.

Изисквания към климата и почвата

Към температурата сливата не проявява особени изисквания. Тя е едно от студоустойчивите растения. Повреди по дърветата и пъпките през зимния период са установени при температури под минус 29-30°С, каквито са редки за нашата страна. При появата на цветните бутони критични са температурите от минус 2,6 до минус 3°С, за цветовете - от минус 1 до минус 2°С, а младите завръзи измръзват при температури под минус 0,6 до минус 1,2°С. Големите горещини през лятото, съчетани с недостатъчна почвена и атмосферна влажност, предизвикват преждевременно узряване и компрометиране на реколтата.
Сливата е сравнително сухоустойчиво растение и затова се засажда предимно на неполивни площи. Късните сортове обаче, каквито са най-широко разпространените у нас Стенлей и Кюстендилска синя слива, дават добри резултати без поливане само в планинските и полупланински райони, където количеството на валежите е по-голямо. В полските райони задоволителни резултати се получават без поливка само от по-ранните сортове. При тези условия недостигът на влага потиска растежа, а плодовете посиняват преждевременно и масово опадат. Повечето сортове са доста взискателни и към относителната влажност на въздуха.
Към почвените условия сливата не е много взискателна и успешно може да се отглежда на различни типове почви, стига те да са по-дълбоки и пропускливи. Почвите с плитко разположен непропусклив глинясъл хоризонт ограничават развитието на корените, причиняват преовлажняване и задушаване. Това много често предизвиква преждевременно загиване на растенията, каквито масови случаи имаше в някои райони на Предбалкана. В сравнение с останалите костилкови видове сливата по-добре понася по-тежките влагоемни почви, когато подпочвата е пропусклива.

Размножаване на сливовите сортове

В сливовия сортимент у нас са включени за размножаване около десетина основни сорта и още толкова допълнителни. В миналото основно място е заемал сортът Кюстендилска синя слива, която отстъпи водещото място на американския сорт Стенлей. Причината за това е голямата чувствителност на нашия сорт към болестта шарка, което наложи изкореняването на много насаждения. Стенлей също се напада от шарка, но е толерантен към тази болест и по плодовете няма поражения.
В практиката са разпространени още сортовете Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Малвазинка, Зелена ренклода, Тулеу грас, които зреят през втората половина на август. Най-ранните сортове, които зреят през юли - Рут герщетер, Опал и Тулеу тимпориу - са слабо разпространени. Най-много площи заемат и най-широко се отглеждат в дворните градини сортовете Стенлей и вариететите на Кюстендилска синя слива - Дряново, Троянска и др., които зреят през септември. У нас са познати още сортовете Анна шпет, Монфорска, Калифорнийска синя, Чечанска лепотица, Стринава и др. Към сливовия сортимент се числят и джанковите сортове Карловска червена афъзка, Калипетровска червена афъзка, Жълта афъзка, които зреят през юли и изискват чужда опрашване.
Присаждането е основният начин за размножаването и на сливовите сортове. Най-използваната подложка е джанката. От нея лесно и евтино се набавят семена, които имат много висок процент на поникване. Срокът на присаждане върху тази подложка е продължителен, а процентът на прихващане е много висок. Джанката проявява добра съвместимост с повечето сортове, развива мощна коренова система, не е много взискателна към почвените условия, добре вирее и на по-тежки почви. На присадниците придава силен растеж, дълголетие и изобилно плододаване. За подложки се предпочитат по-къснозреещите жълтоплодни джанки.

Грижи за насажденията

Сливата се засажда на разстояния 4-5 м в реда и 5-7 м между редовете. Короните се формират като подобрено етажна или свободно растяща в зависимост от растежните особености на сорта с височина на стъблото около 60-80 сантиметра.
Резитбата е важно средство, чрез което може значително да се повлияе на растежа и плододаването.Извършват се редовно резитби за просветляване на короната и периодични за подмладяване на обрастващата дървесина.
Основният начин за поддържане на почвената повърхност при сливата е черната угар. При тази система почвата целогодишно се поддържа в рохко състояние. В маломерните градини и при единичните дървета това се осъществява чрез обработка в околостъблените кръгове. Обработката е особено наложителна, тъй като в повечето случаи сливата се отглежда при неполивни условия.
При осигурена достатъчно влага сливата понася и затревяване на почвата през плододаващия период, но при условие, че тревите редовно се косят и се разпръскват върху цялата площ. На наклонени терени затревяването се налага и като противоерозионно мероприятие, но при любителските градини е желателно чрез окопаването да се изграждат терасовидни околостъблени кръгове.
Торенето е едно от основните мероприятия за подобряване на хранителния режим, особено когато сливата се засажда на по-бедни почви. То е необходимо и при по-богатите почви, като се има предвид, че отглеждането продължава десетки години и чрез клоните, плодовете и листата всяка година се изнася голямо количество хранителни вещества от почвата, а това довежда до едностранното й обедняване. В първите 3-4 години след засаждането дръвчетата се подхранват само с азотен тор, ако е извършено предпосадъчно торене. По-нататък, през 2-3 години, се тори с по 2-3 тона оборски тор и 50-60 кг суперфосфат и калиев сулфат, а ежегодно се подхранва с по 40-50 кг амониева селитра на декар. Ако се извършва локално околостъблено торене, посочените ориентировъчни норми се разделят на хиляда за 1 кв.метър.
Поливането е най-наложително през юли и август, когато обикновено настъпват и най-честите засушавания, и има ли възможност, не бива да се пропуска. Две - три поливки през този период гарантират наедряването и узряването на плодовете и нормалното залагане и формиране на плодните пъпки за следващата реколта.