Растения » Праскова

 Праскова

Плодовете на прасковата са едни от най-предпочитаните за прясна консумация. Със своя привлекателен външен вид, отлични вкусови качества и богато съдържание на захари, органични киселини, минерални соли, витамини и други ценни съставки този плод се търси неограничено както на вътрешния, така и на външния пазар. България има сериозно предимство в производството и търговията с прасковени плодове, тъй като този овощен вид се отглежда само в по-южните части на умерения климат, където се намира и нашата страна.
Търсенето и консумирането на прасковите е свързано и с техните лечебни свойства. Установено е, че те имат много благоприятен ефект при сърдечно-съдови заболявания, болести на бъбреците, жлъчката и др.
Прасковата е много важен източник на суровина за хранително-вкусовата промишленост. От нейните плодове се приготвят много ценни и широко търсени на пазара компоти, сокове, нектари, сладка и много други продукти.

Биологични особености

Прасковата притежава някои специфични биологични особености, които я отличават от останалите овощни видове. Тя встъпва в плододаване още през втората година след засаждането. Ражда всяка година и при подходящи условия и добри грижи дава високи и доброкачествени добиви.
В млада възраст дървото има много силен растеж и върху едногодишния прираст се образуват много предивременни клонки. Това дава възможност при правилна резитба бързо да се формира короната и редовното плододаване да настъпи още към четвъртата година. След това растежът затихва и прасковата не формира много висока и обемиста корона.
Прасковата не е много дълголетно растение, но като се има предвид ранното встъпване в плододаване, получаването на редовни и високи добиви нейното отглеждане е икономически много изгодно. Тя може да живее и плододава до 12-15, а в някои случаи и малко повече години. Не са редки случаите обаче, когато още към седмата - осмата година някои дървета в насажденията да започват да загиват. Причините за това са лошите почвено-климатични условия и грижите по отглеждането, особено неправилните резитби. Подложката, върху която е присадена прасковата, също оказва влияние върху дълголетието. Установено е, че при използване на джанкова подложка животът е по-кратък. Присадена на прасковена подложка и засадена на варовити почви тя също не живее много дълго. Изборът на подложката съобразно почвените условия е много важен фактор, свързан с дълголетието на дръвчетата.
Прасковата е един от най-рано цъфтящите овощни видове. В това отношение се нарежда непосредствено след, а в някои случаи и едновременно с цъфтежа на бадема и кайсията. Както е известно, върху срока на цъфтежа оказват влияние метеорологичните условия през отделните години и в различните райони. Поради ранния цъфтеж пораженията от късните зимни и ранни пролетни мразове са често явление.
Сортовете на прасковата се самоопрашват, което означава, че могат да се засаждат самостоятелно отделни сортове. Това е важно да се знае от любителите овощари, които засаждат единични прасковени дръвчета в смесени овощни градини. В по-големите едновидови насаждения задължително трябва да се засаждат повече сортове, с различен срок на зреене. Това, освен че осигурява па-ефективно опрашване и оплождане, облекчава труда при беритбата и реализацията на продукцията на този плод с малотраен срок на съхранение. От широко разпространените у нас сортове само Хале изисква чуждо опрашване, тъй като прашецът му е дефектен.
Залагането на плодните пъпки при прасковата настъпва през юли и продължава докъм средата на август. Тогава протича и най-активното нарастване на плодовете при повечето сортове, което налага и повече грижи, сред които най-важни са поливките, особено при засушаване.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Прасковата е сред най-топлолюбивите овощни растения в умерения климатичен пояс. Температурата е един от най-важните фактори за успешното й отглеждане и тя е ограничаващият фактор за нейното разпространение на север и на юг. За нашите географски ширини тя няма ограничаващо значение, но определя ареалите й на разпространение по отношение на надморската височина, където обикновено достига най-много 600-700 метра. През зимния период плодните пъпки загиват при температура под минус 18-20°С, а при понижение под минус 20-22°С измръзва и дървесината.
През пролетта неразтворените цветове издържат за кратко до минус 3-4°С, а цветовете - до минус 2,8°С. Интересно е да се отбележи, че младите завръзи на прасковата проявяват по-голяма студоустойчивост, в сравнение с останалите овощни видове. Студоустойчивостта на плодните пъпки значително намалява към края на зимата (февруари – март), когато измръзвания се получават при понижение на температурата под минус 10-15°С.
По отношение на светлината прасковата се нарежда сред най-светлолюбивите овощни видове от умерената климатична зона. При недостиг на светлина обрастващата дървесина бързо отмира, скелетните части се оголват и плододаването силно намалява. Неогряваните добре плодове са лошо оцветени и с незадоволителни качества. Светлинният режим може значително да се подобри като се засаждат на по-открити и слънчеви места и на подходящи разстояния между дърветата в градината. Използването на чашовидната формировка, която най-често се прилага при прасковата, е свързано с нейната по-голяма светлолюбивост. По-добър светлинен режим се получава и след премахването на излишните обрастващи клонки, което се извършва при резитбата за плододаване. Летните резитби също допринасят за по-добро огряване на растенията.
Прасковата е сравнително по-сухоустойчиво растение и може да преживее малко по-дълго време при сравнително по-ниско съдържание на вода в почвата. Освен това тя притежава по-висока водозадържаща способност на листата и по-бързо възстановяване на дърветата след известно засушаване. Въпреки това при нашите климатични особености добри резултати не могат да се получат при отглеждането й без поне една-две поливки през вегетацията. Поливането се налага още повече, когато е засадена на по-леки и по-слабо влагоемни почви. Особено зле се отразява на качеството на плодовете недостигът на влага през периода, в който те нарастват интензивно. Този период съвпада и с обичайните засушавания в нашата страна. Освен, че плодовете остават по-дребни, с по-лош вкус, по-ниско качество и непривлекателен външен вид, засушаването може да предизвика и предивременното опадване на част от тях.
Ниската въздушна влажност също се отразява неблагоприятно на растенията. Тя предизвиква бързо изпаряване на вода от листата и почвата и по този начин се увеличава водният дефицит. От друга страна много високата въздушна влажност създава благоприятни условия за развитието на гъбните болести.
Излишната вода в почвата при неправилно поливане или обилни валежи може да доведе до задушаване на корените и да предизвика загиване на растенията. Особено чувствителна на такова задушаване е прасковената подложка, която най-често се използва при размножаването.
Почвените услови са едни от най-важните фактори за успешното отглеждане на прасковата. Тя се развива най-добре при сравнително по-леки, топли и пропускливи почви. Тежките почви по-често се преовлажняват и това влошава въздушния им режим, което води до задушаване. Присадена на прасковена подложка, прасковата не трябва да се засажда на варовити почви, защото листата пожълтяват (хлороза) още през лятото и дърветата загиват рано.

Размножаване на прасковените сортове

Прасковата е представена от голям брой сортове с различни качества, които зреят последователно от края на юни до към средата на октомври. Няма друг овощен вид с такова голямо разнообразие на сортовете, особено по отношение на срока на зреене. Смята се, че в света има над 5000 сорта и този брой непрекъснато се допълва с нови.
В зависимост от срока на зреене прасковените сортове се делят на ранни, които зреят през юни-юли, летни - юли-август и късни - септември-октомври. В зависимост от мъхнатостта на кожицата, от срасналостта на плодовото месо с костилката и от консистенцията му сортовете биват същински (обикновени), хрущялки (клингове) и нектарини. Обикновените праскови имат мъхнати плодове, в пълна зрялост месото им е възмеко и костилката лесно се отделя.
Най-ранните от тях, които зреят до към края на юли и са по-широко разпространени у нас са Майкрест, Спинголд, Колинс, Кардинал, Юлска едра, Сентри, Мария Луиза и Флейвъкрест.
Към летните сортове спадат Редхейвън, Редтоп, Диксиред, Глоухейвън, Сънкрест, Крестхейвън, Елберта, Файет, Ахелой и др.
От късните сортове по-широко разпространени у нас са Рио озо Джем, Петричка, Съмърсет, Феъртайм и Хале.
Посочените сортове се използват предимно за консумация в прясно състояние, но много от тях са подходящи и за преработка.
Хрущялките са сортове с мъхнати плодове и плътно, хрупкаво плодово месо, което не се отделя от костилката. Използват се за преработка. От тези сортове по-широко разпространени у нас са: Ред бър клинг, Мария Серена, Коронадо, Бейбиголд 6, 7, 8 и 9, Тунджа 1, Шаста, Андрос, Хелфорд 2 и др.
Нектарините нямат власинки върху кожицата, която е гладка, лъскава и в повечето случаи покрита с ярко червен цвят. Плодовото месо при повечето от тях лесно се отделя от костилката и се използват както за прясна консумация, така и за преработка. От тях по-широко разпространени са Редджуун, Ню Джърси 59, Нектагранд 4, Муунгранд, Нектаред 1, Андерсон, Мейгранд, Съмър бюти, Индипендънс, Сънгранд, Фантазия, Лейт легранд и др. Повечето от посочените нектаринови сортове зреят през юли, само последните три зреят през август, а Лейт легранд – през втората половина на септември.
Присаждането е основният начин за размножаване и на прасковата. Тя е един от овощните видове, заедно с ореха и донякъде с кайсията, който може да се размножава и чрез семена и това масово е използвано в по-далечното минало. И сега има любители, които използват този начин на размножаване. В съвременната овощарска практика той е напълно изключен. Получените от семена дръвчета много рядко запазват качествата и признаците на майчиното растение. В повечето случаи от такива растения се получават плодове с бяло, неотделящо се от костилката плодово месо и зреят по-късно. Запазването на качествата на сортовете в продължение на много години може да стане само чрез присаждане. В някои страни прасковата се размножава и чрез резници, но тази практика у нас е известна само в научните институти по овощарство.
Прасковата може да се присажда върху подложки получени от семената на праскова, джанка, бадем и кайсия. От тях в практиката най-широко се използват прасковените подложки, донякъде джанковите и много рядко бадемови и кайсиеви. Джанковата подложка е по-подходяща при засаждане на по-тежки и по-влажни почви, а бадемовата - при слабо варовити почви. Във Франция са създадени подложки на базата на прасковата, сливата и бадема, известни като Гранд Ферад (GF), някои от които са внесени и у нас. Отделните номера от тези подложки имат различна приспособимост към почвените условия и придават различен растеж в присадника.
Костилки за получаване на прасковени подложки трябва да се събират от по-къснозреещи сортове (август - септември), тъй като при най-ранозреещите не се развиват нормални зародиши и нямат добра кълняемост.

Автор: проф.Цоло Михайлов

Представяме Ви:

Златен дъжд

Лабурнумът е нежно и грациозно дърво. Под шарената му сянка могат да виреят и други растения. Цветовете се появяват през май или юни. След тях идва ред на кафяви шушулки, които остават до средата на з...

Екремокарпус

Това катерливо цвете расте бързо. През лятото се появяват гроздове от малки тръбести цветове в жълто, розово или червено. За съжаление студовете унищожават стъблата, затова обикновено се отглежда като...

Домат

Родината на доматите е Южна Америка. Макар да имат само около два века европейска история като културен зеленчуков вид, отличните хранителни, диетични, вкусови и технологични качества на плодовете са ...

Дактилориза

Най-лесната за отглеждане на открито орхидея. През юни се появяват изправени класове, гъсто покрити с качулати цветове (1,5 см). Купете дактилоризата като растящо растение или като грудки, които разпо...

Начало