Лешник
Лешниковите ядки, както и на останалите орехоплодни, се отличават с високо съдържание на мазнини, белтъчини, захари и минерални соли. Те имат висока калорична и биологична стойност и са твърде полезни за човека, особено за болни от анемия, след тежко боледуване и др. Високите технологични качества на лешниковото масло ги правят важен продукт за фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. Лешниковите ядки са незаменима суровина за производство на висококачествени шоколадови изделия. Лешниковите плодове и ядки имат голяма трайност и транспортабилност.
Стопанското значение на лешника се обуславя и от това, че при отглеждането му не се правят големи трудови и материални разходи и се използват по-слабо продуктивни площи.
Биологични особености
Лешникът е най-рано цъфтящият вид от листопадните овощни растения. При него мъжките и женските цветове се формират отделно върху едно растение. При някои сортове появата на близълцата на женските цветове се наблюдава още през октомври, а при други - през януари - февруари. Продължителността на цъфтежа е много удължена и опрашването се извършва от вятъра. Основните сортове на лешника са самостерилни и изискват чуждо опрашване.
При лешника преобладават храстовидните форми, но той може да се отглежда и като дървовидно растение. Присадените върху дървовиден лешник сортове образуват първите плодове още на втората третата година, а при други начини на размножаване на петата или щестата. В пълно плододаване растенията встъпват към седмата - осмата година и при правилно отглеждане дават добри добиви до 10-15 години. След това плододаващата дървесина силно застарява и е необходимо да се поднови с нова чрез резитби за подмладяване. Чрез правилни подмладяващи резитби лешникът може да расте и плододава до 60-80 години.
Изисквания към климат и почва
Лешникът е сравнително студоустойчиво растение. При нашите климатични условия повреди от зимните студове почти не се наблюдават. Въпреки много ранното му развитие, цветовете издържат на значителни понижения на температурите.
Изискванията му към почвената и атмосферната влажност са доста големи и не случайно най-благоприятните райони за неговото отглеждане са крайбрежните ивици на моретата и океаните. Съществуват и група сортове, които проявяват задоволителна сухоустойчивост, но и при тях не могат да се очакват добри добиви без 1-2 поливки през лятото.
Лешникът е светлолюбиво растение. При засенчване, което се получава при силно сгъстени храстовидни форми, плододаването се изнася в периферията на храста.
Почвените условия също са от значение за успешното му отглеждане. Най-добре се развива и плододава редовно, когато се отглежда на умерено плодородни почви и с лек механичен състав. Спрямо почвената реакция не проявява особени изисквания и добре се развива както на слабо кисели, така и на слабо алкални почви.
Размножаване на лешниковите сортове
Лешниковите сортове, препоръчвани за размножаване у нас, са Ран трапезундски, Бадемовиден, Тонда джентиле, Томбул, Тракийски, Ата баба и Римски.
Лешникът се размножава чрез вкореняване на вертикални и хоризонтални отводи и на резници, чрез разделяне на храста и чрез присаждане. В практиката най-широко се прилага размножаването чрез отводи. Най-подходящият момент за полагането на хоризонталните отводи е към средата на април. За размножаване могат да се използват и издънки.
Присаждането на лешника се осъществява доста трудно и затова почти не се използва при масовото му размножаване. То се прилага само когато се цели получаването на дървовидни форми, но дървовидни форми могат да се изградят и при другите начини на размножаване.
Грижи за насажденията
Разстоянията на засаждане на лешника се определят от начина на формиране. При дървовидните форми растенията се засаждат на около 4 м в реда и 5-6 м в междуредията, а при храстовидните форми съответно 6-7 метра.
Напоследък тенденцията е лешникът да се отглежда едностъблено и чрез вкоренени издънки. Както присадените, така и издънковите растения след засаждане се съкращават на височина около 70-80 сантиметра. През следващите няколко години не се правят никакви резитби и растенията развиват естествена корона. Когато ще се прилага едностъблено отглеждане, необходимо е редовно да се премахват издънките както от основата на стъблото, така и от кореновата система.
При храстовидното формиране новозасадените издънки се съкращават на 5-6 пъпки от повърхността на почвата, а при използване на 2-3 годишни растения съкращаването е на около 10 сантиметра. През следващите 2-3 години не се извършва никаква резитба, а след това започва просветляване на короната, като се премахват част от едногодишните издънки, ако е необходимо и силно застарелите стъбла.
Поддържането на почвената повърхност, торенето и напояването са като при останалите овощни видове.
Автор: проф.Цоло Михайлов