Растения » Бадем

 Бадем

Ядките на бадема са много богати на сухо вещество, в което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В тях се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за консумация се използват за преработка в много направления. За разлика от ореха ядките на бадема могат да се съхраняват много по-дълго време без да се разграждат белтъчините.

Биологични особености

Предимство на бадемовата култура пред останалите овощни видове е, че може да се отглежда и на наклонени терени и на неполивни площи, които не са достатъчно ефективни за други видове.
Бадемовите дървета имат доста буен растеж в млада възраст. По-късно растежът им затихва и височината на короната достига до 6-7 метра.
Плододаването настъпва към третата - четвъртата година и към шестата - седмата настъпва редовното плододаване, което при благоприятни условия продължава до 35-40 години, но дълголетието може да бъде и много по-голямо.
Бадемът има много кратък дълбок покой и реагира много бързо на затоплянето още през втората половина на март докъм средата на април. Сортовете се делят на рано, средно и късно цъфтящи. За предпочитане са късно цъфтящите сортове, тъй като плододаването при тях е по-сигурно.
Всички бадемови сортове са самостерилни и при създаване на бадемови насаждения трябва да се засаждат по няколко едновременно цъфтящи сортове. В смесените дворни градини също трябва да се засаждат най-малко два различни сорта, които взаимно се опрашват и оплождат.

Изисквания към климата и почвата

Към температурните условия бадемът има по-особени изисквания. През кратката фаза на дълбокия покой проявява задоволителна студоустойчивост, като листните пъпки и дървесината издържат до минус 27°С. По-чувствителни са плодните пъпки, които измръзват при температури под минус 22-24°С. Поради много ранното пролетно развитие измръзванията на бадема са много често явление в края на зимата и в началото на пролетта. Това е и основният ограничаващ фактор за неговото разпространение. Подобно на прасковата и на кайсията, бадемовите дървета са устойчиви на горещините и атмосферните засушавания през лятото.
Бадемът е най-сухоустойчивият от отглежданите у нас дървесни овощни видове. Това позволява да се отглежда на наклонени и неполивни площи. Сухоустойчивостта му се обуславя от дълбоката и мощна коренова система, която понякога прониква и до 6 -7 м дълбоко в почвата и способността на растенията да хвърлят част от листата си при продължителни засушавания. Опитът от практиката обаче е показал, че когато има възможност за напояван е добивът и качеството на плодовете значително се увеличават.
Към почвата бадемът не е много взискателен. Развива се добре на различни типове почви, включително и на по-леки, каменисти, варовити и не много богати на хранителни вещества. Неподходящи са тежките глинестите и неотцедливи почви, както и тези, които имат плитко разположена материнска скала и или глинясъл хоризонт.

Размножаване на бадемовите сортове

Сортовете на бадема се делят на три групи в зависимост от твърдостта на черупката – твърдочерупкови, мекочерупкови и книжночерупкови. Основните сортове, включени в нашия сортимент, принадлежат само към последните две групи. Такива са сортовете Нонпарел, Ароматичен, Юбилей, Приморски, Кримски, Аспарух, Никитски късноцъфтящ и др.
Семенният начин на размножаване е отхвърлен. До неотдавна в много страни с екстензивно бадемово производство, включително и у нас, размножаването на бадема се извършвало чрез засяване на семена. Този примитивен начин вече е напълно изоставен. Утвърдените бадемови сортове сега се размножават изключително чрез присаждане. За подложки се използват семеначета получени от семена на дивия бадем и на културни сортове. Присаждането се извършва по описаните начини, като в овощните разсадници, а и за лични нужди, посадъчен материал се получава основно чрез присаждане на спяща пъпка.

Грижи за насажденията

Бадемът се засажда на разстояния 4-6 м в реда и 5-7 м в междуредията, в зависимост от почвените условия и растежните особености на сорта и подложката.
Короните се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или чашовидната. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби, а основното оформяне на короната се провежда към четвъртата - петата година. Периодичните резитби за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните дават много добри резултати.
Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Бадемът понася и затревяване, което по необходимост се налага при наклонени терени. В тези случаи обаче тревата трябва редовно да се коси и да се разхвърля по цялата площ, а при единични дървета - под короната.
Торенето е едно от основните мероприятия при отглеждането на бадема, като се имат предвид по-бедните почви, на които се засажда. Особено голяма е нуждата от азотно и калиево торене, като азотът трябва да се внася по-рано през пролетта, поради по-ранното настъпване на вегетацията при този овощен вид.

Автор: проф.Цоло Михайлов

Представяме Ви:

Каландриния

Деликатно многогодишно растение, което се отглежда като полуиздръжливо едногодишно - ще го откриете в каталозите за семена, но не и за продажба заедно с други растения за лехи напролет. Нискорастящо п...

Картоф

По хранителни качества и съдържание на витамини и минерално соли картофите се нараждат на едно от първите места сред културните растения и в частност сред зеленчуците. Богати са на белтъчини, въглехид...

Цитизус (зановец)

Много храсти се отглеждат заради листата, но при зановеца на почит са цветовете. Те са толкова многобройни, че покриват напълно камшичестите стъбла и дребните листенца. Обикновено зановецът цъфти през...

Круша

Плодовете на крушата със сочното си и топящо се плодово месо, с приятния си аромат и с много доброто съчетание на захари и киселини са превъзходен десерт. Много са ценни консумирани както в прясно, та...

Начало