Бадем
Ядките на бадема са много богати на сухо вещество, в което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В тях се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за консумация се използват за преработка в много направления. За разлика от ореха ядките на бадема могат да се съхраняват много по-дълго време без да се разграждат белтъчините.
Биологични особености
Предимство на бадемовата култура пред останалите овощни видове е, че може да се отглежда и на наклонени терени и на неполивни площи, които не са достатъчно ефективни за други видове.
Бадемовите дървета имат доста буен растеж в млада възраст. По-късно растежът им затихва и височината на короната достига до 6-7 метра.
Плододаването настъпва към третата - четвъртата година и към шестата - седмата настъпва редовното плододаване, което при благоприятни условия продължава до 35-40 години, но дълголетието може да бъде и много по-голямо.
Бадемът има много кратък дълбок покой и реагира много бързо на затоплянето още през втората половина на март докъм средата на април. Сортовете се делят на рано, средно и късно цъфтящи. За предпочитане са късно цъфтящите сортове, тъй като плододаването при тях е по-сигурно.
Всички бадемови сортове са самостерилни и при създаване на бадемови насаждения трябва да се засаждат по няколко едновременно цъфтящи сортове. В смесените дворни градини също трябва да се засаждат най-малко два различни сорта, които взаимно се опрашват и оплождат.
Изисквания към климата и почвата
Към температурните условия бадемът има по-особени изисквания. През кратката фаза на дълбокия покой проявява задоволителна студоустойчивост, като листните пъпки и дървесината издържат до минус 27°С. По-чувствителни са плодните пъпки, които измръзват при температури под минус 22-24°С. Поради много ранното пролетно развитие измръзванията на бадема са много често явление в края на зимата и в началото на пролетта. Това е и основният ограничаващ фактор за неговото разпространение. Подобно на прасковата и на кайсията, бадемовите дървета са устойчиви на горещините и атмосферните засушавания през лятото.
Бадемът е най-сухоустойчивият от отглежданите у нас дървесни овощни видове. Това позволява да се отглежда на наклонени и неполивни площи. Сухоустойчивостта му се обуславя от дълбоката и мощна коренова система, която понякога прониква и до 6 -7 м дълбоко в почвата и способността на растенията да хвърлят част от листата си при продължителни засушавания. Опитът от практиката обаче е показал, че когато има възможност за напояван е добивът и качеството на плодовете значително се увеличават.
Към почвата бадемът не е много взискателен. Развива се добре на различни типове почви, включително и на по-леки, каменисти, варовити и не много богати на хранителни вещества. Неподходящи са тежките глинестите и неотцедливи почви, както и тези, които имат плитко разположена материнска скала и или глинясъл хоризонт.
Размножаване на бадемовите сортове
Сортовете на бадема се делят на три групи в зависимост от твърдостта на черупката – твърдочерупкови, мекочерупкови и книжночерупкови. Основните сортове, включени в нашия сортимент, принадлежат само към последните две групи. Такива са сортовете Нонпарел, Ароматичен, Юбилей, Приморски, Кримски, Аспарух, Никитски късноцъфтящ и др.
Семенният начин на размножаване е отхвърлен. До неотдавна в много страни с екстензивно бадемово производство, включително и у нас, размножаването на бадема се извършвало чрез засяване на семена. Този примитивен начин вече е напълно изоставен. Утвърдените бадемови сортове сега се размножават изключително чрез присаждане. За подложки се използват семеначета получени от семена на дивия бадем и на културни сортове. Присаждането се извършва по описаните начини, като в овощните разсадници, а и за лични нужди, посадъчен материал се получава основно чрез присаждане на спяща пъпка.
Грижи за насажденията
Бадемът се засажда на разстояния 4-6 м в реда и 5-7 м в междуредията, в зависимост от почвените условия и растежните особености на сорта и подложката.
Короните се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или чашовидната. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби, а основното оформяне на короната се провежда към четвъртата - петата година. Периодичните резитби за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните дават много добри резултати.
Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Бадемът понася и затревяване, което по необходимост се налага при наклонени терени. В тези случаи обаче тревата трябва редовно да се коси и да се разхвърля по цялата площ, а при единични дървета - под короната.
Торенето е едно от основните мероприятия при отглеждането на бадема, като се имат предвид по-бедните почви, на които се засажда. Особено голяма е нуждата от азотно и калиево торене, като азотът трябва да се внася по-рано през пролетта, поради по-ранното настъпване на вегетацията при този овощен вид.
Автор: проф.Цоло Михайлов