Череша
Едно от съществените предимства на черешите е, че те заедно с вишните, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. У нас най-ранните сортове череши започват да зреят още през втората половина на май, а най-късните - докъм пети - десети юли.
Плодовете на черешата и вишнята са ценен хранителен продукт. Те възбуждат апетита и улесняват храносмилането. Утоляват жаждата и ободряват. В плодовете на черешата се съдържа главно плодова захар и само следи от захароза, поради което могат да се консумират и от диабетици. Съдържанието на различни минерални соли, от които преобладават калиевите, допринася за облекчаване на обмяната на веществата и подобрява диурезата. Алкализирането на урината оказва благоприятно въздействие при уратни пясъци, камъни, възпалителни процеси и заболявания на бъбреците и пикочните пътища.
При оценката на хранителната и на диетичната стойност на черешите не трябва да се пренебрегва и съдържанието на витамините С, Р, РР, В1, и В2, които често не достигат в края на зимата и през пролетта.
Съвременната промишлена технология осигурява в значителна степен запазването на ценните съставки на пресните плодове в преработените продукти. От черешите се получава голям набор от преработени продукти като сок, компот, конфитюр, сладко, желе, сироп, различни ликьори, пудинги и кисели, пълнеж в шоколадови изделия, сушени и замразени плодове и други.
Биологични особености
Черешовите сортове обикновено цъфтят през април, като само бадема, кайсията, прасковата и джанката ги изпреварват. Разликата между най-рано и най-късно цъфтящите сортове е около една седмица, което показва, че цъфтежът на повечето черешови сортове почти съвпада. Поради сравнително ранния цъфтеж пролетните измръзвания при черешата са често явление.
Почти всички черешови сортове са самостерилни. Ето защо едносортови черешови градини не бива да се създават. В дворните градини също трябва да се засаждат два различни сорта, които взаимно да се опрашват. Има и сортове, които не могат да се опрашват помежду си (интерстерилитет). От по-известните у нас такива са Бинг, Ламберт и Наполеон; Румънка, Хеделфингенска и Едра черна, Дроганова жълта Дионисиева жълта и други.
В овощарската наука и практика са известни и няколко самоопрашващи се сорта - Стела, Компакт Стела, Лапинс, Санбърст, Ню Стар, Кристобалина и Старкримсон. Някои от тях са внесени и у нас.
За черешата е характерно сравнително ранното встъпване в плододаване. При подходящи условия и без повреди от измръзвания овошките плододават всяка година. Черешата плододава до 40 и повече години.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Черешата е един от топлолюбивите овощни видове. По студоустойчивост тя се нарежда след ябълката, сливата, вишнята, крушата и касиса. През зимата повреди по плодните пъпки се наблюдават при температури под минус 22-25°С, а по дървесината - под минус 27-28°С. Повреди от много ниски температури през зимния период се получават по кората и по дървесината на стъблото и чаталите. При силно нагряване на кората откъм южната страна и рязко застудяване през нощта тя се отлепва от дървесината и се получават т. нар. мразобойни петна, които се изразяват в напукване и изсъхване на кората. По-чести измръзвания при черешата се наблюдават в края на зимата и по време на цъфтежа.
Черешите са сравнително сухоустойчиви видове и успешно могат да се отглеждат и без напояване. Това е свързано и с ранозрелостта. Буйният растеж, наедряването и зреенето на плодовете приключва докъм средата на лятото, когато в почвата все още има достатъчно влага от зимните и ранните пролетни валежи. Сухоустойчивостта до известна степен е свързана и с подложката, върху която са присадени сортовете. Когато почвите са много леки и сухи и валежите са недостатъчни, няколко поливки се отразяват много добре на растежа, добивите и качеството на плодовете.
Преовлажняването на почвата, особено от застойни води, се отразява отрицателно върху дърветата. При такива условия се получава задушаване (асфикция) на корените, което може да причини загиването им, а оттам и на цялото растение. При черешата честите и продължителни валежи по време на зреенето на плодовете предизвиква напукване и масово гниене.
Изискванията към почвените условия не са много големи. Могат да се отглеждат на различни типове почви, стига те да не са тежки, глинести и преовлажнени. Поради задушаването на корените при такива почви по дърветата се появява смолотечение, върховете на клоните започват да съхнат и растенията загиват преждевременно. Това се получава и при терени с високо ниво на подпочвените води. Неподходящи са също така и засолените почви. И двата вида най-добре се развиват върху почви с пропускливост най-малко до 1,5 м, по-добре запасени с хранителни вещества и задоволителна влагоемкост. Присадени на махалебка по-добре понасят по-бедните, по-сухи и слабо варовити почви. При използване на черешова подложка почвите трябва да бъдат с неутрална до слабо кисела реакция.
Размножаване на черешовите сортове
От голямото разнообразие на черешови сортове у нас по-широко разпространени и утвърдени за размножаване са над 20 сорта. Най-ранните от тях, които зреят през втората половина на май, са Ранна черна едра, Сенека, Бигаро Моро и Бигаро Бюрла. От началото до към края на юни зреят сортовете Бинг, Ван, Козерска, Гермерздорфска, Старкинг хардиджайнт, Победа, Черна Конявска, Румънка, Лионска ранна, Хеброс, Райнер и др. Най-късно зреещите сортове, от края на юни до към средата на юли, са Наполеон, Стела, Хеделфингенска, Ламберт, Компакт Ламберт, Стар, Мизия и Дроганова жълта.
Черешовите сортове запазват качествата си, като се присаждат. Използват се семенни подложки предимно от махалебка и череша. Махалебката добре се сраства със сортовете, развива дълбока коренова система и на това се дължи по-голямата й сухоустойчивост. Сортовете, присадени на махалебка, не страдат от хлороза при слабо варовити почви.
Черешовите подложки се получават както от семена на дивата череша, така и от културни сортове, които зреят по-късно. Тази подложка е по-подходяща за по-влагоемни, но не и преовлажнени почви.
Черешовите сортове могат да се присаждат и върху подложки, получени от семената на вишнята. Вишневата подложка придава по-слаб растеж на присадника, но проявява несъвместимост с някои черешови сортове. Подходяща е за по-бедни и по-сухи почви.
Автор: проф.Цоло Михайлов