Ябълка

Високата биологична стойност, добрата транспортабилност и съхраняемост, възможността за получаване на високи добиви и ефективно използване на площите, добрата приспособимост към различни екологични условия определят челното място на ябълката между овощните видове на умерения климатичен пояс. Между всички овощни видове на планетата тя заема трето място след цитрусовите и бананите. Европа е най-големият производител на ябълки, следвана от Северна Америка и от страните на Далечния изток.У нас този овощен вид се отглежда от дълбока древност.

Плодовете на ябълката са богати на лесно усвоими захари, органични киселини, минерални и дъбилни вещества, пектин, витамини, ензими и др.
Пектиновите вещества в ябълката действат много благоприятно при чревни разстройства и други смущения в храносмилателната система, а също така и против натрупване на вреден холестерол в кръвоносните съдове. От древността е било известно, че 1-2 ябълки, изядени вечер преди лягане, осигуряват добър и спокоен сън. Свързването на пектина с холестерола и изхвърлянето му от организма се отразява благоприятно върху кръвното налягане. Пектинът поема натрупаните в стомаха хранителни токсини и помага за отстраняването им. Освен това действа бактерицидно и успокоява лигавицата на стомаха. Ябълката е добро профилактично средство срещу натрупване на камъни в бъбреците и жлъчката, предотвратява натрупването на оксалова киселина, а танинът спира образуването на пикочна киселина. Калиевите соли пък действат благоприятно на сърцето и на киселинно-алкалното равновесие в организма.

Биологични особености

Родовитостта е важен белег за определянето на стопанската значимост на ябълката. В зависимост от подложката, сорта, условията на отглеждане и прилаганата агротехника тя започва да ражда към третата - четвъртата година след засаждането при слабо растящите подложки и към петата седмата при силно растящите. В първия случай плододава до 20-25 години, а във втория – до към 40-60 години. От един декар могат да се получат 2-3, дори до 4-5 тона.
Добрата трайност на плодовете и издръжливостта им на транспорт също са важни показатели, които определят значението на ябълката. По-късните сортове могат да се съхраняват до 3-4 месеца, а в хладилници – до 5-6 месеца. Освен за консумация в прясно състояние от ябълките се приготвят и много ценни сокове, мармалади и др.
Ябълката има сравнително по-продължителен дълбок покой и устойчив принудителен покой. Във връзка с това цъфтежът при нея е сравнително по-късен и пораженията от пролетните измръзвания са по-рядко явление. По отношение срока на цъфтежа сортовете се делят на три групи – ранноцъфтящи, средно ранноцъфтящи и късноцъфтящи. По-рано цъфтят сортовете Айвания, Английска зелена ренета, Боскопска хубавица, Жълт белфльор, Карастоянка, Кокс оранжева ренета и др. Срокът на цъфтеж трябва да се има предвид и когато създаваме овощна градина трябва да се подбират сортове, цъфтящи по едно и също време. Това се налага, тъй като всички сортове са самостерилни (самобезплодни) и изискват чуждо опрашване. Освен това при ябълката има и триплоидни сортове. Лоши опрашители са сортовете Канадска ренета, Английска зелена ренета, Боскопска хубавица, Муцу, Скринянка и др.
Залагането на плодните пъпки при ябълката, както и при останалите овощни видове, се осъществява през предната година. При нея то започва към края на юни до началото на юли. Това означава, че през периода на плодообразуването (юли-септември) протича и диференцирането на плодните пъпки за следващата реколта. За нормалното протичане на тези две основни фенофази, от които зависи плододаването, растенията трябва да бъдат добре осигурени с вода, хранителни вещества и с добре запазена листна маса.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Ябълката е един от най-студоустойчивите овощни видове от умерената климатична зона. През земния период тя издържа от минус 29 до минус 32°С. Получените в по-северните географски ширини сортове издържат и до минус 35°С. Освен от сортовите особености и техния произход студоустойчивостта се определя и от количеството на заложените плодове през предшестващата година и от запасеността на растенията с хранителни вещества. Удължаването на растежа, което се наблюдава при по-младите растения, излишната влага и прекомерното торене с азотни торове също допринася за намаляване на студоустойчивостта. В началото на пролетното развитие във фаза бутони плодните пъпки издържат до минус 3-4°С, а цветовете – до минус 1,5-2°С.
Високите летни температури (над 33-35°С) се отразяват неблагоприятно върху развитието и плододаването на ябълката, особено когато са съпроводени с горещ и сух вятър. При такива условия се получават слънчеви пригори по плодовете и листата, по-бързо узряване и по-лоша съхраняемост на плодовете.
Ябълката е влаголюбив овощен вид. Както недостигът, така и излишъкът на почвена и атмосферна влага се отразяват върху развитието и плододаването. Изискванията към почвената влага особено силно се влияят от подложката, върху която са присадени сортовете. При присаждане върху семенна подложка, която развива по-мощна коренова система, сухоустойчивостта е чувствително по-висока. Когато е присадена върху клонови подложки, което сега е масова практика, ябълката трябва да се отглежда при поливни услови, особено ако за присаждането са използвани слабо и умерено растящи подложки.
За разлика от останалите овощни видове ябълката сравнително по-добре понася известно преовлажняване на почвата, стига то да не се задържа продължително време. По-високата относителна влажност на въздуха оказва благоприятно влияние върху развитието на ябълката. При ниска атмосферна влажност и по-високи температури при някои сортове се наблюдава опадване на част от плодовете и листата.
По изискванията си към светлината ябълката се нарежда след прасковата, кайсията и крушата. Освен върху интензивността на фотосинтезата, светлината е свързана и с обагрянето на плодовете и тяхното качество.
По-добро огряване на листата и плодовете се получава, като се формират по-рехави корони и се провеждат редовни резитби за просветляването им. Дърветата се огряват по-добре, когато редовете в насажденията са по посока север-юг.
По отношение на почвата ябълката не е особено придирчива. Развива се най-добре върху плодородни, добре аерирани, влагоемни и не по-плитки от 1,5 м почви. Едни от най-подходящите за нея са алувиално-ливадните почви, разположени по поречията на непресъхващите реки. Добри са също и черноземите и канелените почви. За любителски цели успешно се отглежда и върху много други в цялата страна, стига те да не са много плитки, да нямат високо разположени подпочвени води и да не са много сухи и бедни, ако няма възможност за поливане.

Размножаване на ябълковите сортове

Сортовото разнообразие при ябълката е твърде голямо. Според някои сведения в света са известни над 10 хиляди сорта, а у нас броят на местните и на внесените от други страни сортове е около 500. В зависимост от срока на зреене сортовете се делят на летни, есенни и зимни. От летните, които зреят през юли - август, у нас по-широко са разпространени Виста бела, Хелиос, Джърсимак, Примруж, Молиз делишес и др. Ранните сортове у нас са много слабо застъпени. Най-широко разпространени са есенно-зимните сортове, които по реда на зреене от края на август до към средата на октомври, се подреждат както следва: Златна пармена, Озарк голд, Присила, Джонатан, Жълт белфльор, Червена превъзходна и нейните вариетети (Уелспър, Старкинг, Старкримсон, Купър 4), Глостер 69, Златна превъзходна, и нейните вариетети (Смути, Морспър голден, Белголден, Голден сан реситинг), Либърти, Приам, Английска зелена рената, Канадска рената, Джонаголд, Ервин баур, Мелроуз, Муцу, Карастоянка, Флорина, Айдъред, Айвания, Шарден, Фуджи, Грени Смит и др.
В сортовата листа за размножение в разсадниците у нас са застъпени и редица по-стари сортове, като Ладсбергска ренета, Зимна бананова, Скринянка, Бернска розова, Тетовка, Златна дицова ренета, Бял зимен калвил, Старк, Демократ, Йорк империал и др.
За да се запазят сортовите качества, ябълковите сортове се размножават чрез присаждане.
Ябълката се присажда само върху ябълка. Подложките при нея са два типа – семенни и вегетативно размножавани (клонови). Тези два типа подложки оказват различно влияние върху срока на встъпване в плододаване, върху размера на дърветата, качеството на плодовете и дълголетието.
Семенните подложки се получават от диворастящата ябълка (киселицата), а също така и от културни сортове. Предимство на тези подложки е тяхната по-добра приспособимост към почвените условия, което се дължи на по-мощната им коренова система. Поради това сортовете, присадени на такива подложки, се развиват и плододават задоволително и при по-бедни и по-сухи почви. Другото тяхно предимство е, че са чисти от вируси и ако върху тях се присадят калеми от здрави растения се получава чист от вируси посадъчен материал.
Клоновите подложки се получават чрез вкореняване на едногодишни леторасти по системата на т. нар. вертикални отводи. Клоновите подложки предизвикват по-слаб растеж у присадника, растенията встъпват в плододаване по-рано и живеят не повече от 20-25 години. Това са много важни предимства пред семенните подложки, поради което масово се използват в практиката. Клоновите подложки се разделят в няколко групи в зависимост от растежа, който предизвикват у присадника – слаби, полуслаби, умерено и силно растящи. Засега в практиката се използват основно първите три групи. Едни от най-слабите са М 9, М 27 и М 26. Полуслаб растеж имат подложките М 7 и ММ 106, а от умерено растящите най-често се използват М 2, М 4, ММ 104, ММ 109 и ММ 111.
Дърветата, присадени на слаби и умерено растящи подложки, се засаждат на разстояние 1,5-3 м в реда и 3,5-4,5 м между редовете и в повечето случаи им се формира вретеновидна корона. Дръвчетата от присадените на семенна подложка сортове се засаждат съответно при разстояния 4-5 на 6-7 метра.