Растения » Смокиня

 Смокиня

От отглежданите у нас субтропични растения, смокинята има най-голямо разпространение. В естествени находища е разпространена по Южното Черноморие, в Петричко-Санданския район и в някои други микрорайони на Южна България. Като единични дървета в дворовете, градините, нивите и лозята се отглежда и в много други райони на страната.
Плодовете на смокинята представляват интерес не само за любителско, но и за промишлено отглеждане. Те имат високи хранителни, вкусови и лечебни свойства. Захарното съдържание в пресните плодове достига до 25%, а в сушените - до 75%. По съдържание на минерални соли плодовете на смокинята заемат едно от първите места сред овощните растения. Те са богати на витамини, пектин и други вещества, от които се определя тяхното диетично и лечебно свойство за регулиране дейността на храносмилателната система, при сърдечно-съдови заболявания и др. Особено полезни са сушените смокинови плодове за укрепване на организма на децата. Както зрелите, така и зелените плодове са отлична суровина за приготвяне на много продукти.

Биологични особености

Надземната част на смокинята има храстовидна форма, но може да се оформи и като едностъблено дърво. Продължителността на живота й е повече от 100 години и може да достигне височина до 10-12 метра. В районите, където често измръзва, смокинята също живее продължително, като след измръзване отново се възстановява от пристъблени издънки. Започва да плододава още на втората година, но в редовно плододаване встъпва към шестата - осмата година и от едно средно развито дърво могат да се получат до 30-40 кг плодове. Короната има рехав строеж, което не налага силни резитби за прореждане. Кореновата система е силно развита, основната й маса се разполага на дълбочина от 20 до 60 см, а често и на повече от метър.
Смокинята е представена от два типа растения. Едните образуват само женски цветове (фиги), а другите - мъжки съцветия (каприфиги), в които се образуват и женски цветове. Растението плододава 2-3 пъти годишно и цветната му биология е доста сложна. Отначало плодните пъпки приличат на дребни плодчета, които постепенно се развиват в съцветия и съплодия без да се отварят и да се формират типични цветове. Това създава впечатление, че смокинята не цъфти, тъй като цъфтежът и опрашването протичат при затворени съцветия. Мъжките растения се отглеждат главно като опрашители, тъй като в техните съцветия живее смокиновата оса (бластофагата), която при излитането пренася прашеца в женските цветове.
При смокинята се образуват три плодни поколения - пролетно, лятно и есенно-зимно. Пролетните съплодия са предимно при мъжките растения, които се формират предшестващата година и по-рядко по върховете на едногодишните клончета на женските растения. Цъфтежът протича през май, а съплодията узряват през юли.
Летните съплодия се развиват основно при женските растения. Цъфтежът е през юли, а узряването в края на лятото. Това е основният и най-качествения добив при смокинята.
Есенно-зимните съплодия се формират при мъжките растения и в тях презимуват ларвите на опрашителя на смокинята (бластофагата). Твърде рядко и много малко от тях достигат до цъфтеж и развитие на нормални плодове.

Изисквания към климат и почва

Смокинята е топлолюбиво, сухоустойчиво и силно светлолюбиво растение. Развива се и плододава най-добре в райони с много слънчеви дни и с продължителна, топла и суха есен. Измръзвания се наблюдават при понижение на температурите под минус 20°С. Издържа на високи температури през лятото и при достатъчно влага в почвата добре понася ниската атмосферна влажност. Особено необходими са сухи и топли условия по време на зреенето на плодовете. При силно почвено засушаване плодовете остават дребни, листата пожълтяват и опадат. Към почвата не е взискателна и може да се отглежда на най-различни почви стига те да се по-дълбоки, пропускливи и с ниско ниво на подпочвените води. Добре се развива на почви с неутрална до слабо алкална реакция.
Смокинята може да се размножава чрез издънки, положници (отводи) и вкоренени резници. Издънките са със слаба коренова система и затова най-широко използваният начин за размножаване е чрез резници.
Най-подходящ срок за вкореняването на резници е през март до началото на април. След добра подготовка на почвата резниците се засаждат през есента на постоянно място на разстояния 4-6 метра. Формирането на растенията може да стане дървовидно или храстовидно.

Автор: проф.Цоло Михайлов

Представяме Ви:

Диморфотека

Тази южноафриканска „маргаритка" е едно от най-добрите почвопокривни растения, но на сянка цветовете няма дори да се отворят. Расте при сухи условия, на които не издържа нито едно друго растение ...

Потентила

Цветовете са многобройни, но малки, а листата не са особено ефектни. Въпреки това храстът е незаменим, тъй като цъфти от май до септември и расте при всякакви условия. Има сортове в много багри. Сор...

Върба (саликс)

Има няколко интересни храстовидни върби - нискорастящи сортове за алпинеума, както и видове с ефектна кора за по-голяма градина. Сортове: С пъстри стъбла са S. alba Chermesina (яркоалени) или Vite...

Сенецио

В рода Сенецио влизат около 3000 вида растения. Между тях има тревисти едногодишни и многогодишни растения, храсти, както и листни и стъблени сукуленти. Разпространени са по цялата Земя. Най-разпростр...

Начало