Рукола
Напоследък този зеленчук придобива все по-голяма популярност като вносен артикул. Дължи я преди всичко на интересните си вкусови качества на младите листа – леко лютиви, леко горчиви с дъх на орехови ядки. Използват руколата предимно за салати, самостоятелно и най-вече в комбинация с други зеленчуци, но много успешно участва и в гарнитурите на различни месни и рибния ястия, както и в супи. Листата се отличават с високо съдържание на витамин С, каротин, витамини от групата В, както и на етерични масла, които и придават характерния вкус и аромат. Съдържат също и различни минерални соли. Руколата повишава апетита, подобрява храносмилането, стабилизира кръвното налягане, има антиоксидантен ефект.
Руколата (Eruca sativa L.) е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни (Cruciferae). След поникването на семената развива листна розетка, която именно е цел на отглеждането й. Листата достигат до около 30 см дължина, слабо месести са и по форма приличат доста на листата на глухарчето. Със затопляне на времето и удължаването на светлата част от денонощието растенията пускат цветоносни стъбла, цъфтят и плододават. Цветовете и плодовете приличат на цветовете и плодовете на другите кръстоцветни, диворастящи или отглеждани като културни растения. Руколата се отличава с относително къс вегетационен период. В зависимост от условията листата стават годни за употреба след 30-50 дни
У нас няма широк производствен опит в отглеждането на руколата, отглежда се от любители, но биологичните й характеристики показват, че може да й бъдат заделяни големи производствени площи. Такъв извод се потвърждава и от факта, че се среща по нивите в диво състояние.
Руколата е растение на прохладата и високата влажност. Не е придирчива към почвата, но все пак тя трябва да е добре обработена и богата на хранителни вещества, за да се получат едри, крехки и приятни на вкус листа. На открито най-добри резултати се получават от пролетните и есенните посеви. През лятото бързо стрелкува. Това не означава, че по това време не може да се засява, но тогава е добре да бъде настанена на полусенчесто място и да се избягва южното и югоизточното изложение. Благодарение на късия вегетационен период при поетапна сеитба на открито и в оранжерии може да се организира целогодишно отглеждане на руколата. За любителски цели много удобна е сеитбата в саксии, които лесно се преместват на едно или друго подходящо за руколата място. В същото време може да се засява и на етапи в отделни лехички в дворната градина, което дава възможност домакинството да разполага постоянно с този вкусен и здравословен зеленчук.
У нас фирми вносителки предлагат семена от две разновидности на руколата – рукола колтивата и рукола селватика.
Рукола колтивата има малко по-заоблени и по-широки листа. Семената и поникват за 6 дни при температура 23ºС. Оптималната температура за развитието й е 16ºС. При посевна норма 400 г за декар с 4 г може да се засее десетметрова леха или последователно десет пъти по 1 кв. метър. С 4 г семе може да се отгледа рукола в 100 саксии. Листата стават годни за употреба 4 седмици след поникването на открито, а в оранжерийни условия – след 5 седмици.
Листата на селватика са по-тесни, с по-силен аромат и вкус. Семената и поникват за 8 дни при температура 23ºС, а оптималната температура за развитието й е 20ºС. Един грам семена от нея са достатъчни за засяването на 10 кв. метра или за 100 саксии.
Листата на руколата трябва да се берат млади, свежи, щом достигнат нормална големина. Със застаряването загрубяват, лютивият и горчивият им вкус се засилва и става неприемливи.
Автор: Тома Христов