Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Подобни по форма на картофите, те са богати на захари, протеини, мазнини, витамини, минерални соли. Може да се употребяват като десерт или за приготвяне на салати (настъргани например с моркови). В народната медицина се използва при стомашни и бъбречни заболявания, маса.
Биологически особености
Топинамбурът (Helianthus tuberosus L.) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система на топинамбура е силно развита. За разлика от слънчогледа, с когото са много близки роднини, по нея се образуват подобно на картофите грудки. Те съдържат чувствителни количества захари, предимно под формата на инулин.
Стъблото, подобно на стъблото на слънчогледа, е добре облистено и достига до 2-3 м височина. Това прави топинамбура подходящо за кулисни насаждения растение.
Цветовете са подобни на слънчогледовите, но са дребни. Цъфти късно и семената му не могат узреят да се използват за размножаване. За тази цел служат грудките.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Топинамбурът е студоустойчиво растение. Клубените в почвата не страдат от зимните студове където и да било в страната ни. Ако измръзнат, това ще рядък случай.
Издръжлив е на засушаване и може да се отгледа в по-сухи области, но поливането му се отразява добре.
Не е придирчив към почвата, добре се развива и на песъчливите, дори и на чакълестите. Важно е почвата да бъде добре обработена, рохка, за да нарастват клубените.
Начини на отглеждане
В дворовете топинамбурът най-често се отглежда край оградите без да се полагат специални грижи. Може да се отгледа и с декоративна цел и тогава се засажда в отделни гнезда. Когато с него ще се създават кулиси край зеленчукови лехи, засажда се в една или две редици на 60 см една от друга. Със засаждането се осигурява около 30 см между растенията в реда. За целта служат дребни клубени. Ако са едри, нарязват се на части. Поникват дори и обелките, стига пъпките по тях да не са повредени. Дълбочината на засаждането е 8-10 см.
Веднъж засаден, топинамбурат може да остане на това място много години, защото от наизвадените клубени се развиват нови растения. Това е известно неудобство, когато на тази площ искате да отгледате друга култура. Колкото и грижливо да сте изваждали, все някакви клубенчета са останали в почвата и развилите се от тях растения стават нежелани в новия посев. Иначе грижите за топинамбура се свеждат главно до окопаване с цел да бъдат премахнати плевелите.
К. инеквилатера има яркочервени цветове и тъмнозелени листа. По-добре е да се спрете на по-издръжливата К. туидии – цветовете са по-малки, а листата – перести. Листата са съставени от многобройни ли...
Пъстрите камбанковидни цветове провисват по клонките на фукцията от юли до октомври. Понякога стъблата загиват от студа, но ако сте избрали препоръчван градински сорт, на следващата пролет новите стръ...
Теменужките са голям род от многогодишни и едногодишни тревисти (нискорастящи) растения с дисковидни цветове. Имат две горни, две странични и едно долно, шпоресто венчелистче. Най-популярни са теменуж...
Разнообразието от съцветия с тесни венчелистчета, подходящи за цветния бордюр е голямо - някои се срещат често (маргаритките Michaelmas), а други са редки като болтонията. Издръжливо растение, но не е...
Патисон