Има котонеастри с всякакви форми и размери - от разпростиращи се почвопокривни до 6-метрови дървета. Листата, които може да бъдат малки като нокът или да достигнат няколко сантиметра дължина, или опадват наесен, или остават на растението целогодишно. Котонеастрите имат и едно общо качество, което ги прави ценни за всяка градина - изобилието от ефектни плодчета и наситените багри на листата наесен. През май или юни розовите пъпки се превръщат в бели цветчета и са толкова многобройни, че имат декоративна стойност. Всички котонеастри издържат на лоши условия - растат почти навсякъде и не им трябва много внимание. Само трябва да ги подкастряте, когато започнат да се разпростират прекалено.
Сортове: Любимият вид е С. horizontalis (котонеастер рибена кост). Често ще го видите в градините да пълзи по стените или да се разпростира на височина 60-90 см между по-високи храсти. Клонките приличат на херингова кост, а плодчетата и есенните листа са яркочервени. Другият листопаден почвопокривен вид С. adpressus е още по-разпростиращ се, а един от най-добрите високи листопадни храсти е С. divaricatus (1,8 х 1,8 м). С. bullatus достига същата височина и се разпознава по големите тъмнозелени и набръчкани листа. От многото вечнозелени видове С. dammeri е най-хубавото почвопокривно растение. Едни от най-високите са С. salicifolius (4,5 м, дълги и тесни листа) и С. Hybridus Pendulus, който може да се отглежда като плачещо дърво. За жив плет изберете полувечнозеления С. simonsii Красив нискорастящ храст е С. conspicuus Decorus.
Плодчетата на котонеастера са почти винаги червени и сравнително малки. За по-големи плодчета ви препоръчваме силния сорт С. Cornubia. Ако не искате червени плодчета, вземете си С. Rothschildianus (жълти) или С. franchetii (тьмнооранжеви).
Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре вирее на ярко слънце, но се чувства добре и на полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо. Напролет отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки.
Размножаване: Засейте семена или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Групата Michaelmas засега е най-голямата и най-популярната в този род. Тя е особено податлива на брашнестата мана, която може да покрие цялото растение с бледосива плесен, ако лятото е сухо и горещо. ...
Няма много дървета, които цъфтят в средата на лятото с яркожълти цветове. Ако мястото ви е слънчево, а почвата с добри дренажни свойства, коелрутерията заслужава вниманието ви. Листата се появяв...
Рядко се среща, но ако имате терариум или зимна градина, си заслужава да я потърсите. Не е подходяща за дневната, защото има нужда от висока влажност на въздуха. Цъфти с малки пурпурни цветове, но те ...
Ако разполагате с повечко място и обичате да отглеждате необикновени растения, потърсете това. Засадете големите луковици през октомври през 90 см и на 15 см дълбочина. През лятото стъблата вече ще са...
Семпервивум