Люляк (сиринга)
Syringa
Люлякът е често срещан в храстовия бордюр. Видовете, които цъфтят през май и началото на юни, са почти винаги сортове на S. vulgaris, обикновения люляк. Цъфтежът е кратък, около три седмици, ароматът и размерът на цветовете компенсират това. Тези сортове растат във всякаква почва и може да достигнат височина над 3,6 м, но не ги пренебрегвайте. Подхранвайте и мулчирайте всяка година, отстра-нявайте редовно мъртвите цветове и издънките. През първия сезон след засаждане премахвайте цветоносните пъпки след образуването им.
Сортове: Във всеки градински център ще намерите разнообразие от сортове на S. vulgaris. Някои са с обикновени цветове - Marechal Foch (яркорозови), Souvenir de Louis Spaeth (виненочервени), Charles X (пурпурночервени), Maud Notcutt (бели), Primrose (бледожълти) и Esther Staley (розови). Останалите са с кичести цветове - най-популярни са Charles Joly (тъмно пурпурночервени), Katherine Havemeyer (бледолилави), Michel Buchner (лилави), Madame Lemoine (бели) и Mrs Edward Harding (червени). Видовете на сирингата не са известни колкото едроцветните сортове, но си заслужава да ги отглеждате - S. microphylla (1,5 м, дребни листа и малки гроздове от розови цветове) или S. chinensis (2,4 м, провиснали гроздове от бледолилави цветове). Най-малка е S. velutina, корейският люляк - овален храст, висок около 1,2 м, цъфти с бледолилаворозови цветове през май.
Място и почва: Всякаква градинска почва, но най-подходяща е варовитата. Изберете слънчево място.
Подкастряне: Отстранете тънките и нераждащи клонки веднага след прецъфтяване.
Размножаване: Отгледаните в разсадник екземпляри на известните сортове обикновено се пресаждат, но видовете може да се размножават чрез залагане на зелени резници в сандъче през лятото.
Автор: Ангелина Костова