Храстчето с красивото име произхожда от Южна Европа. То е измежду вечнозелените представители на семейство Устоцветни. В родината си израства като двуметров храст, който се използва за жив плет или като украшение на алпинеуми. У нас не е гарантирано, че ще издържи зимата на открито, затова най-често расте в саксия.
Дребните кожести игловидни листа на розмарина са сребристи на цвят, гъсто разположени и много ароматни. Цветовете са бели, розови или небесносини, събрани в съцветие метлица. От тях се извлича етерично масло, което се използва широко в медицината и парфюмерията. Листата са любима подправка в страните от Средиземноморието, а напоследък все по-често се използват и у нас.
Ако осигурим много топлина и светлина, дори припек на своя розмарин през лятото, той няма да ни притеснява с особени капризи. Трябва да се полива редовно и обилно, при недостиг на влага долните листа пожълтяват и окапват.
През пролетта, есента и зимата растението предпочита да обитава светъл перваз в прохладно помещение. Оптималната температура тогава е 5-15 градуса, при нея добре почива и през лятото цъфти обилно, а храстчето се запазва компактно. Полива се умерено, но редовно, като се внимава да не се задържи излишна вода.
През пролетта се извършва подрязване, като се оставят 3-4 междувъзлия от миналогодишния прираст. Така се постига добро разклоняване и стъблата се предпазват от оголяне.
Ако имаме възможност, за лятото е добре да засаждаме розмарина в градината на слънчево и заветно място. Ако нямаме градина, трябва да го пресаждаме в ранна пролет в нова почва, катоо определяме големината на саксията в зависимост от разрастването на кореновата система. Почвата трябва да е пропусклива и богата, да съдържа по-голямо количество прегорял оборски тор и варовик. В периода на активен растеж и по време на цъфтенето редовното подхранване, като се редуват органични и минерални торове, се отразява много благоприятно.
Размножаването на розмарина може да стане със семена, чрез отводи, чрез резници и с разделяне на храста. Семената се засяват през февруари-март, получените млади растения зацъфтяват на втората година. Резниците се правят от едногодишни клонки, с дължина 10 см. Те се вкореняват лесно в хранителна почва.
Розмаринът е едно от любимите растения за бонсои. От него лесно се формира миниатюрно дръвче с гъста корона. Счита се, че това растение предпазва обитателите на дома от безпокойство и безсъние.
Тайните на успеха
Светлина: Много светлина, дори припек през всички сезони.
Вода: През лятото се полива често и обилно, през зимата – умерено.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: От март до септември.
Това растение вирее навсякъде - във влажна или суха почва, на слънце или на полусянка. Цветовете с по три венчелистчета се появяват от началото на лятото до началото на есента. Копринените венчелистче...
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се...
През по-голямата част от годината нисата е доста обикновена - лъскави листа и едва забележими цветове. Плодчетата са малки и птиците бързо ги изяждат. Само наесен дървото изпъква с красивите си багри....
Къклицата не е популярно градинско цвете, но е отлично едногодишно растение за селската градина. Достига около 75 см височина, цъфти през юни - август с големи цветове на нежни стъбла, които издържат ...