Растения » Бегония

 Бегония
Begonia

Предполага се, че броят на хибридите на бегонията е между 1000 и 2000. В това многообразие има растения, които се побират в чашка за яйце, и такива, които могат да покрият стената на остъклена градина. Много бегонии са били селекционирани и отглеждани с цел да бъдат стайни растения. За да се ориентираме в този огромен род, ни е необходима класификация.
Първо, всички бегонии имат няколко общи черти. Основният им белег е, че имат мъжки и женски цветове в съцветия. Обикновено стъблата са месести, а листата – асиметрични. Ботаниците разделят бегониите в три групи в зависимост от подземните органи на растението. Групата коренищни имат удебелени стъбла под земята, които се използват за размножаване – най-често видовете от тази група се отглеждат заради листата. Групата на грудковите имат удебелени корени, които се използват за размножаване. Тази група включва видовете с големи цветове. Най-накрая е групата с нишковидни корени – обикновени корени, които не се използват за размножаване. Тази класификация е значима за ботаника. Но на практика е по-добре бегониите да се разделят на групи в зависимост от приложението им – цъфтящи с кратък ефект, листнодекоративни и цъфтящи бегонии.

Цъфтящи бегонии с кратък ефект

Това са бегониите, които за кратко време осигуряват изобилие от цветове. Има три основни групи.
Най-ефектни са бегониите с грудки. Цъфтят през лятото и есента. Към тях спадат и бегониите със стелещи се стъбла. През пролетта можете да “събудите” грудките, като ги засадите в кутии с влажен торф. Дръжте ги при температура 15-21°С и когато се появят стъбълцата и достигнат няколко сантиметра, пренесете ги в саксии с диаметър 12 см. По-късно пресадете в саксии с диаметър 20 см. След прецъфтяването спрете поливането, отрежете стъблата, извадете грудките и ги запазете в торф.
Вторият вид са бегониите Лорен или хибриди Хейманта. Те цъфтят през зимата, достигат височина 45 см и стъблата им са толкова слаби, че им трябва подпора. Ако пензирате връхчетата на младото растение, то ще се разклони. Тези бегонии са от миналия век. Родословното им дърво е трудно за проследяване, в него са включени Б. сокотрана и Б. дрегей. Третият вид, хибридите Елатиор, са “звездите” сред бегониите с кратък ефект. Приличат много на бегониите Лорен, но цветовете им са по-големи. Напоследък се радват на голяма популярност.

Тайни на успеха

Температура: Умерено топло – минимална 13°С през зимата; избягвайте температури над 21°С.
Светлина: Добре осветено място, но не на пряка слънчева светлина; през зимата е хубаво да ги изложите на слънце за няколко часа.
Вода: Поливайте обилно, докато бегонията цъфти, но почвата не трябва да е непрекъснато подгизнала.
Влажност на въздуха: Необходим е влажен въздух – обвийте саксиите с влажен торф и пулверизирайте около растението.
Грижи след прецъфтяването: За грудковите бегонии вижте по-горе; бегониите от другите групи обикновено се изхвърлят – в противен случай ги подрежете, дръжте ги на хладно и поливайте оскъдно; през пролетта започвайте да поливате повече; използвайте новите стъбълца за резници.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Драба (гладница)

Някои алпийски растения са твърде големи или твърде напористи за малкия алпинеум, но драбата се чувства прекрасно на малко място. В големия алпинеум може и да не обърнете внимание на листатите й туфи....

Ерика

Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...

Налба (Английско мушкато)

Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 ...

Цитизус (зановец)

Много храсти се отглеждат заради листата, но при зановеца на почит са цветовете. Те са толкова многобройни, че покриват напълно камшичестите стъбла и дребните листенца. Обикновено зановецът цъфти през...

Начало