Куфеята принадлежи към голям род, чиито представители са разпространени в умерените, тропическите и субтропическите райони на Централна и Южна Америка.
В декоративното цветарство се използва предимно огненочервената куфея (Cuphea ignea) по произход от Мексико. Тя е многогодишна, но у нас се отглежда обикновено като едногодишна поради лекотата, с която се размножава със семена. Растението е много издръжливо и с успех участва в украсата на балкони и градини. Разбира се, може да вирее и в стаите, окачено в кошница или на перваза.
Куфеята е силно разклонено растение, което на пръв поглед донякъде напомня обичките. На височина може да достигне 30-50 см.Изправените или косо разположени клонки увисват под плътен килим от меки тъмнозелени листа. Цветовете са единични, тръбести, огненочервени, с виолетово гърло и бели крайчета. Те силно напомнят полузагаснала цигара с пепел на края, откъдето идва и популярното име на цветето в много езици – цигарка.
Куфеята е светлолюбива, добре понася малки дози пряко слънчево огряване, но най-добре се развива на северно и източно изложение, където светлината е обилна, но разсеяна. Расте добре при умерена зимна температура около 15-18 градуса, но загива, ако топлината е под 8 градуса.
Полива се умерено през вегетационния период, когато почвената повърхност добре изсъхне, през зимата се внимава с водата. Към въздушната влага куфеята е невзискателна, не е нужно пулверизиране и къпане.
Тъй като растежът е бърз, за оформяне на короната е добре рано през пролетта да се подстриже, а през лятото върховете на клонките да се прищипват.
Пресаждането става при нужда през пролетта, но може да става и през 1-2 години.
Размножава се със семена и резници. Семената се засяват през март-април. Те леко се натискат в почвата, но не се засипват. Поникват за 10-15 дни.Резниците се вкореняват бързо през април-май.И в двата случая младите растения зацъфтяват още същия сезон. Засаждат се в добре дренирани съдове. Към почвата няма особени предпочитания, добре е да е съставена от равни части градинска пръст, листовка и пясък.
Под открито небе куфеята се изнася, когато времето трайно се затопли. Може да се засажда в лехите самостоятелно или да се комбинира с други видове, за да се оформят ефектни ансамбли. Вътрешното дворче ще грейне, ако поставим в него няколко сандъчета с “цигарки”. А кошниците, от които висят чаровните куфеи, ще създадат радостно настроение на балкона.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: Полива се умерено.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Няколко пъти през лятото.
Почвопокривно растение, подходящо за разполагане между храсти и за запълване на големи голи места в алпинеума. Не се среща често, но ефикасно „задушава" плевелите. Листата са тъмнозелени, а в сре...
Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...
Цветовете са много нежни (венчелистчетата са почти ципести) и живеят кратко, но имат особено очарование. Понасят сухо време, при което биха повехнали много други растения. Многогодишният ориенталски м...
Разпръснете семена върху незатревено място наесен или напролет и ще получите множество цветя с копринени венчелистчета, които ще цъфтят от юни до септември. Стъблата са разклонени, а дълбоко нарязанит...