Обикновената мирта (М. communis) се отглежда в Европа от 400 години, но едва ли ще я намерите лесно. Проблемът е, че не е издръжлива. У нас се прибира в хладни помещения през зимата. Слад-кият аромат се дължи на цветовете и на смачканите листа.
Сортове: М. communis е най-издръжливият вид и единственият, който е вероятно да откриете. Достига около 3 м височина, цъфти с многобройни малки бели цветове през юли и август. Черните плодчета се появяват по-късно. Листата са тъмнозелени и лъскави. Компактната М. communis tarentina (90 см) е с по-тесни листа и бели плодчета.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Мястото трябва да е на слънце и на завет.
Подкастряне: Не е необходимо. Скъсете нежеланите клонки в края на пролетта.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет. Летните резници се вкореняват трудно - необходима е топлина отдолу.
Папратите се завръщат. Били са изключително популярни през 19 век – в остъклени градини и в специални стъклени витрини са се създавали големи колекции. Много малко разновидности са се отглеждали като ...
Лигуларията има нужда от повече място, почва, която задържа влагата и някаква сянка. Големите, дълбоко нарязани листа покриват земята и „задушават" плевелите, а през лятото се появяват жълтите ил...
Раулията е истинско почвопокривно растение, по време на цъфтеж не надвишава 1 см височина. Дребните листа и цветове създават чудесна покривка, особено подходяща за място, където са били засадени луков...
Незабележително и непопулярно растение за алпинеуми. Върху него може спокойно да ходите, без да му навредите, подходящо е за засаждане между плочки. Разпростира се бързо, а гъстата покривка от тесни л...
Сингониум