Растения » Японска дюля

 Японска дюля
Chaenomeles japonica

Японската дюля е много красив декоративен храст, който привлича пчелите. Цъфти рано още преди да са се появили листата му. Обагря се в бяло, розово и рубинено-червено. Листата са яйцевидно закръглени. В началото имат червено оцветяване, а по-късно стават тъмнозелени. Опадливи са през есента. Освен като декоративен и медоносен храст японската дюля се търси и за жива ограда. Бодливите й клони са добро препятствие и пазят градината. Родина на японската дюля е Китай. У нас расте добре на слънчеви места. Предпочита дълбоките почви, но расте и на бедни, дори каменисти. Поддава се на формиране с ножица. Страничният й растеж може да се промени, ако с подстрижката рано напролет или през есента, се съкратят странични клони.
Японската дюля има много здрава и силна коренова система. Дава много коренови издънки. Безопасното й преместване се извършва рано наполет или след листопада наесен, най-късно до 3-4-годишна възраст.
Най-лесно се размножава семенно. Плодовете, приличащи на малки дюли, се берат есента. Те са разположени в основата на клоните и освен, че са много трайни, се запазват на храстите и след листопада до следващата година. На вкус са тръпчиви и не много приятни, но съдържат витамин С и се използват в сладкарството за компоти и сладка. В края на октомври-ноември от събрани плодове се отделят семената и се сеят във високи лехи. Теренът се подготвят внимателно, като се почистват предварително от камъни и буци. Семената са дребни и затова браздите, в които се сеят, не трябва да са дълбоки. Покриват се с пясък или почва и се оставят да презимуват. Добрата им кълняемост им помага напролет да никнат дружно.
Японската дюля може успешно да се размножава вегетативно чрез зелени резници през юни и юли, като предварително си изберем по цвят и вид желани храсти. При този вид размножаване се запазват и предават сигурно родителските белези.

Сортове: Обикновената японика е С. speciosa, червените й цветчета се появяват от март до май. Има няколко известни сорта с височина 1,2-1,8 м. Изберете С. speciosa Nivalis (бял) или С. speciosa Simonii (полукичест, кървавочервен). Също толкова ефектни са сортовете на С. superba - най-добрият е Knap Hill Scarlet.

Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре се чувства на ярко слънце, но вирее и на сянка.

Подкастряне: Не е необходимо за храстите. През лятото разредете някои от клонките на пълзящи по стената растения.

Размножаване: Чрез отводки или резници в сандъче през лятото; чрез отделяне на вкоренените издънки.

Автор: Радка Лазарова

Представяме Ви:

Хипоцирта

Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат кат...

Дабеция (ирландско изтравниче)

Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цвет...

Мезембриантемум

Това е едно от най-ярките едногодишни цветя, когато виреят на слънчево и песъчливо място. Но мезембриантемумът няма да се чувства добре в тежка почва, на сянка или през мрачно лято. По разпростиращите...

Хиастофилум

Лесно ще познаете това интересно алпийско растение, особено ако го видите цъфнало, но трудно ще го намерите. Въпреки че не е капризно, си остава растение за специализирани колекции, а не за обикновени...

Начало