Японската дюля е много красив декоративен храст, който привлича пчелите. Цъфти рано още преди да са се появили листата му. Обагря се в бяло, розово и рубинено-червено. Листата са яйцевидно закръглени. В началото имат червено оцветяване, а по-късно стават тъмнозелени. Опадливи са през есента. Освен като декоративен и медоносен храст японската дюля се търси и за жива ограда. Бодливите й клони са добро препятствие и пазят градината. Родина на японската дюля е Китай. У нас расте добре на слънчеви места. Предпочита дълбоките почви, но расте и на бедни, дори каменисти. Поддава се на формиране с ножица. Страничният й растеж може да се промени, ако с подстрижката рано напролет или през есента, се съкратят странични клони.
Японската дюля има много здрава и силна коренова система. Дава много коренови издънки. Безопасното й преместване се извършва рано наполет или след листопада наесен, най-късно до 3-4-годишна възраст.
Най-лесно се размножава семенно. Плодовете, приличащи на малки дюли, се берат есента. Те са разположени в основата на клоните и освен, че са много трайни, се запазват на храстите и след листопада до следващата година. На вкус са тръпчиви и не много приятни, но съдържат витамин С и се използват в сладкарството за компоти и сладка. В края на октомври-ноември от събрани плодове се отделят семената и се сеят във високи лехи. Теренът се подготвят внимателно, като се почистват предварително от камъни и буци. Семената са дребни и затова браздите, в които се сеят, не трябва да са дълбоки. Покриват се с пясък или почва и се оставят да презимуват. Добрата им кълняемост им помага напролет да никнат дружно.
Японската дюля може успешно да се размножава вегетативно чрез зелени резници през юни и юли, като предварително си изберем по цвят и вид желани храсти. При този вид размножаване се запазват и предават сигурно родителските белези.
Сортове: Обикновената японика е С. speciosa, червените й цветчета се появяват от март до май. Има няколко известни сорта с височина 1,2-1,8 м. Изберете С. speciosa Nivalis (бял) или С. speciosa Simonii (полукичест, кървавочервен). Също толкова ефектни са сортовете на С. superba - най-добрият е Knap Hill Scarlet.
Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре се чувства на ярко слънце, но вирее и на сянка.
Подкастряне: Не е необходимо за храстите. През лятото разредете някои от клонките на пълзящи по стената растения.
Размножаване: Чрез отводки или резници в сандъче през лятото; чрез отделяне на вкоренените издънки.
Истинско кафеено дърво (Кофея арабика) може да се отглежда при стайни условия и след няколко години да цъфти. Разновидността nana е по-малка, но зацъфтява по-скоро. Ако очаквате привлекателен храст ...
Най-често срещана е В. спленденс с червено съцветие, подобно на сабя. Другите видове обикновено са с по-разперени съцветия – има изцяло червена В. вулкана, червена и жълта В. карината и жълта В. родиг...
Храстовидно растение с месести сиви листа и гъсто разположени съцветия, които се появяват през лятото. Всяко от тях се състои от дребни цветове с по 4 венчелистчета в багри от най-бледо - до най-тъмно...
От познатата ни паричка през годините са се появили голям брой градински сортове. Почти всички са кичести и централният жълт диск липсва, а багрите са от бяла до червена. Всички са многогодишни, но об...
Фатция