Японската дюля е много красив декоративен храст, който привлича пчелите. Цъфти рано още преди да са се появили листата му. Обагря се в бяло, розово и рубинено-червено. Листата са яйцевидно закръглени. В началото имат червено оцветяване, а по-късно стават тъмнозелени. Опадливи са през есента. Освен като декоративен и медоносен храст японската дюля се търси и за жива ограда. Бодливите й клони са добро препятствие и пазят градината. Родина на японската дюля е Китай. У нас расте добре на слънчеви места. Предпочита дълбоките почви, но расте и на бедни, дори каменисти. Поддава се на формиране с ножица. Страничният й растеж може да се промени, ако с подстрижката рано напролет или през есента, се съкратят странични клони.
Японската дюля има много здрава и силна коренова система. Дава много коренови издънки. Безопасното й преместване се извършва рано наполет или след листопада наесен, най-късно до 3-4-годишна възраст.
Най-лесно се размножава семенно. Плодовете, приличащи на малки дюли, се берат есента. Те са разположени в основата на клоните и освен, че са много трайни, се запазват на храстите и след листопада до следващата година. На вкус са тръпчиви и не много приятни, но съдържат витамин С и се използват в сладкарството за компоти и сладка. В края на октомври-ноември от събрани плодове се отделят семената и се сеят във високи лехи. Теренът се подготвят внимателно, като се почистват предварително от камъни и буци. Семената са дребни и затова браздите, в които се сеят, не трябва да са дълбоки. Покриват се с пясък или почва и се оставят да презимуват. Добрата им кълняемост им помага напролет да никнат дружно.
Японската дюля може успешно да се размножава вегетативно чрез зелени резници през юни и юли, като предварително си изберем по цвят и вид желани храсти. При този вид размножаване се запазват и предават сигурно родителските белези.
Сортове: Обикновената японика е С. speciosa, червените й цветчета се появяват от март до май. Има няколко известни сорта с височина 1,2-1,8 м. Изберете С. speciosa Nivalis (бял) или С. speciosa Simonii (полукичест, кървавочервен). Също толкова ефектни са сортовете на С. superba - най-добрият е Knap Hill Scarlet.
Място и почва: Всякаква градинска почва. Най-добре се чувства на ярко слънце, но вирее и на сянка.
Подкастряне: Не е необходимо за храстите. През лятото разредете някои от клонките на пълзящи по стената растения.
Размножаване: Чрез отводки или резници в сандъче през лятото; чрез отделяне на вкоренените издънки.
Цветовете му са толкова многобройни, че покриват листата. Четирите венчелистчета на всеки цвят са разположени по характерния за семейство Зелеви начин, но две от тях са дълги, а две - къси. Разположет...
В последните години саксийната хризантема се превърна в стаен любимец. Специалистите използват растежни регулатори, за да забавят растежа й и я държат на тъмно, за да я накарат да цъфти към определена...
Дълготрайно многогодишно растение за алпинеума. Подходящо е за сенчесто и влажно място. Няма да го намерите в местния градински център - ще трябва да го поръчате от специализиран разсадник. Уризията е...
Популярен храст, който расте на открито и съвсем отскоро се превърна в стайно растение. Образува плътен обем от лъскави дребни листа. Понася хлад и течение, но му трябва много светлина, особено през з...
Пауловния