Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Кунингамията не е нито популярна, нито напълно издръжлива. Ще трябва да я потърсите в специализиран разсадник. Ако предпочитате по-странните растения, вземете си кунингамия - необичайно и ефектно един...
Стелещите се стъбла са дебели, листата приличат на листата на глухарчето, а цветоносните класове се появяват в пазвените пъпки на листата. Популярността си дължи на формата на цветовете. Венчелистчета...
Листата, които са тънки като косъм или са доста по-широки (в зависимост от вида), излизат радиално от жилавото стъбло като ребрата на отворен чадър. Изискването е само едно – корените да са постоянно ...
В субтропичните градини растението е известно като дърво октопод заради забележителните, подобни на пипала цветове. За съжаление при стайни условия шефлерата на цъфти. Видът, който се отглежда на закр...
Хионодокса