Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Подобно на калтата, камасията се чувства най-добре във влажна почва, но не понася продължителното подгизване през зимата. През лятото жилавите цветоносни класове цъфтят с многобройни звездовидни цвето...
Предполага се, че броят на хибридите на бегонията е между 1000 и 2000. В това многообразие има растения, които се побират в чашка за яйце, и такива, които могат да покрият стената на остъклена градина...
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето ...