Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Необикновено дълготрайно растение - ще го откриете в някои каталози, но не и в градинския център. Деликатно, подходящо само за области с умерен климат, но има два вида, които са сравнително издръжливи...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Леята не се среща в много справочници, но ще я откриете в големите магазини. Тя е храстовидно растение с големи сложни листа, всеки съставен от многобройни остри листчета. Младите листа са бронзовочер...
Луковично растение, което прилича на минзухар. Листата са тревисти, а цветовете - с форма на винена чаша. Излизат направо от стъблото и са с шест, а не с три тичинки. Трудно за гледане растение - има ...
Хелоне