Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето типове почва може да оставите луковиците на холандските зюмбюли да презимуват в почвата, но рискувате да получите по-лош цъфтеж през следващата година. По-добре е да оставите листата да повехнат, да извадите луковиците и след това да ги съхранявате в сух торф до засаждането. През септември -октомври засадете луковиците на дълбочина 15 см. Не забравяйте две неща - не избирайте големите луковици, които са за засаждане в купи за вътрешна украса; спрете се на луковици със средни размери (зюмбюли за лехи), чиито цветоносни стъбла са по-издръжливи на капризите на времето. Второ, преди да сложите луковиците, добавете към почвата торф или добре изгнил компост.
Сортове: Най-популярни са холандските хибриди на X. ориенталис. През април или в началото на май се появяват гъсто разположените съцветия в багри от бяла до тъмнопурпурна. Стъблото е високо 25-30 см, половината от него е покрито с восъчни цветове (2,5 см). Известни сортове са Amethyst (ранен, лилав), Amsterdam (ранен, червен), Anna Marie (ранен, лилав), Blue Magic (цъфти в средата на периода, пурпурносин), Carnegie (късен, бял), City of Haarlem (късен, жълт), Delft Blue (в средата на периода, бледосин), Jan Bos (ранен, червен), Lady Derby (в средата на периода, бледорозов), Lord Balfour (в средата на периода, виненочервен), L’Innocence (в средата на периода, бял), Ostara (в средата на периода, тъмносин), Pink Pearl (ранен, розов) и Violet Pearl (ранен, розоволилав със сребристи краища). Цветовете на римските зюмбюли (X. ориенталис албулус или Белевалия романа) са разположени по-рехаво по стъблата. Багрите са бяла, розова и синя. Цъфтят рано, но са деликатни. Цветовете на зюмбюлите от третата група Multiflora, също са разположени рехаво по стъблата и всяка луковица дава по няколко цветоносни стъбла. Зюмбюлите от втората и третата група се отглеждат много рядко.
Място и почва: Всякаква почва. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: При изваждане отделете издънките. Разделете наесен.
Плодовете на бялото и на червеното френско грозде отстъпват по съдържание на витамини на касиса, но в тях има захари, органични киселини, минерални соли, пектин и други вещества, които ги правят годни...
Това е едно от най-ярките едногодишни цветя, когато виреят на слънчево и песъчливо място. Но мезембриантемумът няма да се чувства добре в тежка почва, на сянка или през мрачно лято. По разпростиращите...
Поръчва се по специализиран каталог за луковици. Деликатно растение, което не е за центъра на градината. Не се обезкуражавайте. Ще се чувства прекрасно, ако покриете кореновата шийка с дебел слой торф...
Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащ...
Жаблек (галега)