През зимата повечето растения в цветния бордюр са повехнали, но саблевидните листа на това многогодишно цвете са вечнозелени. В края на пролетта над листата се появяват 75-сантиметровите цветоносни стъбла, които цъфтят от началото до средата на лятото. Всеки цвят има три големи вътрешни венчелистчета и три по-малки външни.
Сортове: Най-популярният вид е Л. формоза - кожестите листа са дълги около 30 см, а дисковидните бели цветове са с диаметър 3,5 см. През есента се появяват ефектни кафяви семенни „главички". Л. грандифлора е подобен вид, но листата му са по-дълги, а през зимата се обагрят в кафяво. Л. церулесценс е с бледосини цветове, а стъблата са дълги 60 см.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства; ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Чойзията е един от кандидатите за титлата „идеален градински храст" - спретнат и овален, добре покрит с лъскави вечнозелени листа. Белите звездовидни цветове се появяват главно през май, а след т...
В края на пролетта и началото на лятото нискорастящите разпростиращи се растения се покриват с пъстри, подобни на бобовете, цветове. Описаните по-долу видове са издръжливи, но е по-вероятно да ги откр...
Напролет може да ги видите навсякъде - по прозоречните первази, в малки и в големи градини, натурализирани в тревисти морави или в близост до дървета. В средностатистическата градина растат повече нар...
Използва се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има ...
Иберис