30.11.2021 година
1564339898.swf
Ц
ветна градина
  6479  |   0  
Основни методи за размножаване на рози
Поради високите си декоративни качества , розите винаги са заемали първо място между цветните видове. Сред тях на най-голяма популярност се радват чаенохибридните рози. Те цъфтят непрекъснато и изобилно, дават едри цветове, подходящи са за букети, имат красива форма и аромат; багрите са приятни и разнообразни. Зимоустойчиви са. При тях могат да се прилагат няколко начина за размножаване:

Размножаване чрез резници

Почти всички рози се размножават чрез резници и това размножаване може да се извършва през цялата година. Могат да се вкореняват и то добре със зелени и със зрели резници. Добрата страна на така получените растения е тази, че те растат на свои корени и не пущат нежелани издънки, каквито се появяват при присаждането на обикновенни храсти. Това обстоятелство улеснява отглеждането. Размножаването чрез резници не може да се приложи при вариетети със слаба жизненост, каквито са най-ценните културни сортове.

Чрез зелени стъблени резници

Този начин на размножаване може да се прилага през всички сезони. През зимата и пролетта резниците се вземат от растения отглеждани в цветарници, а през лятото от растения расли на открито. Резниците се правят от млади зелени леторасти , които имат 1-3 възела. Когато клончето е по-дълго, от него се правят повече резници. Листата на резниците се запазват. Приготвянето на резниците се извършва на сенчесто и хладно място, при което се вземат мерки те да не завяхват. Вкореняването става в чист промит пясък. През зимата то се извършва в специално помещение с температура около 20 градуса, а през лятото – в обикновен парник. Резниците се забождат нагъсто в парника и на малка дълбочина – да бъде заровен само долния им възел. В парника се поддържа сянка и висока въздушна влажност. С оглед на това той се затваря с рамки и се засенчва. Отварянето на парника става няколко дни след залагането на резниците в хладните часове на деня - тогава се премахват и окапалите листа. След появяването на корени растенията постепенно се привикват към обикновенни условия. Вкоренените растения се засаждат в друг студен парник с богата градинска почва, където остават и през зимата. Ако вкореняването е станало рано и младите растения са узрели, те могат да се засадят в разсадника и там да зимуват, подобно на възрастните храсти.

Чрез коренови резници

Розите, които образуват издънки , могат да се разножават чрез резници от ония корени, които съединяват старото растение с издънката. През есента тези корени се нарязват на части, дълги 10-15 см и се поставят за вкореняване в студен парник, застлан със смес от пясък, малко парникова пръст и листовка. Резниците се забождат така, че над пръстта да остане 1-2 см от края им. Парникът се покрива с рамки и рогозки и от време на време се полива. До пролетта резниците се вкореняват.

Размножаване чрез отводи

Отводите в сравнение с резниците дават малък брой нови растения. Затова чрез отводи се размножават само ония растения, на които резници се вкореняват трудно.

Размножаване чрез издънки и разделяне

Практикува се при розите, които растат върху свои корени и имат свойство да образуват нови стъбла в основата си. Разделянето на старото растение, както и отделяне на издънките му се извършва през есента или през ранна пролет.

Размножаване чрез присаждане

Присаждането е най-широко прилагания начин за масово производство. То е сигурно средство за запазване на форми и вариетети, които слабо нарастват и лесно загиват, когато се отглеждат върху собствени корени, каквито са чаенохибридните рози. Чрез присаждането става възможно създаването на средно стъблени и високо стъблени рози, като стъблото се формира от подложката. За подложка се избират зимоустойчиви видове със силна коренова система и ранно развитие.
Присаждането става по два начина – на пъпка и на калем. То се извършва, когато сокодвижението по стъблото е усилено и кората се отделя лесно. Такова е сокодвижението до средата на юни. То се повтаря и през август – октомври. Ако присаждане на пъпка се извършва в края на май – началото на юни, пъпката се развива и образуваното от нея клонче успява да цъфне до есента. Поради това ранното присаждане се нарича - присаждане на будна пъпка. Ако пъпката се постави през август и по-късно, тя се сраства с подложката, но изкарва едва на следната пролет. Затова се нарича спяща пъпка. Мястото на присаждането се определя от желаната бъдеща форма на храста. За получаване на храстовидни растения, присаждането се извършва на пъпка поставена в кореновата шийка на подложката. При този начин на присаждане се употребяват подложки с диаметър 0,5 – 1 см. Такива подложки се получават от кучешката роза, още през есента на първата година. През септември-октомври пръстта около стъблото на подложката се изгребва, за да се открие кореновата шийка, веднага след това се прави присаждането, а след него пръстта отново се връща, като присадената пъпка се покрива веднага с пръст. През пролетта преди започване на сокодвижението стъблото на подложката се отрязва, като отрезът се прави на около 5 мм над пъпката. На следващата пролет стъблото се прерязва на желаната височина, появилите се странични разклонения се пензират. Пензирането се повтаря 2-3 год, докато стъблото достигне желаната дебелина.
Пъпки за присаждане се вземат от клончета, развити през същата пролет и цъфтели. Тия пъпки трябва да бъдат добре оформени по време на присаждането. Това става обикновенно след прецъфтяването на цвета, разположен на върха на клончето.
Присаждането на калеми се извършва обикновено през зимата. За калем служи резник от едногодишно клонче с 1-3 пъпки, а за подложка – подземната част на младо растение или части от корените на старо растение. Присаждането се извършва чрез копулация на разцеп или на седло. Присадените корени се засаждат в леко затоплен парник.
Внимание! Розите не могат да се размножават със семена, тъй като културните сортове имат деформирани репродуктивни органи.
10.05.2017 г. / ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021