Жълтият лозов акар

Лозата се напада от няколко вида акари, сред които най-честия е жълтият. Има го навсякъде из страната ни, където с отглеждат лози. Понякога пораженията от него са много чувствителни. С напредването на есента мъжките акари умират, а женските се скупчват по стотици под старата кора на лозите, където презимуват успешно. Напролет ще се разпълзят към нежните леторасти и младите листа, за да смучат сок. Не след дълго ще започнат да снасят и яйцата си. От тях ще се излюпи първото поколение. Скоро ще го последва второто, после третото и така цели 7-8 поколения до гроздобера. Вредят и възрастните акари, и току-що излюпените ларвички, като смучат сок. От убожданията листата пожълтяват, после потъмняват и загиват. Леторастите остават недоразвити и чупливи, а по зърната ще се образува ръждивокафяв налеп, който просто ще ги прави нежелани за консумация.
Една от най-важните мерки срещу жълтия лозов акар е обелването на старата кора. Обелва се навсякъде, където я има – по стъблата, кордоните, рамената. После се хвърля в огъня. Ако все пак са останали акари по лозите, те ще загинат, изложени на преките зимни студове.
За борба с акарите има и химически средства, разбира се, с които се пръска през лятото. Но когато се предприема есенната мярка – почистването на старата кора, до тях може и да не се стигне.