Въпросът засяга случаите, когато срещу даден неприятел се правят голям брой пръскания, при което се препоръчва да не се прилага дълго един и същ препарат, а да се редуват препарати с различен химически състав и различен начин на действие, за да се избегне появата на устойчивост на неприятеля. Въпросът засяга също и случаите, когато срещу някои гъбни и бактерийни болести се провеждат голям брой пръскания и препарати трябва да се редуват, за да не се получи устойчивост на гъбата или бактерията, причинител на болестта към прилагания препарат. При неприятелите такъв случай e белокрилката, при болестите струпясване по ябълката и крушата, сиво гниене по гроздето, мана по тиквените, мана по зелевите и др.
В практиката, макар и рядко, могат да се установят повреди след две последователни пръскания, направени в много малък интревал с два различни препарата. Понастоящем се приема правилото: две последователни пръскания с два различни препарата могат да се направят, когато карантинният срок на първия препарат е изтекъл напълно. След всяко пръскане приложеният препарат под въздействието на външните фактори и процесите в самите растения, променя химическия си състав и се разгражда напълно, при което се получават химически продукти безвредни за хората и самите растения. Времето от пръскането до пълното разграждане на препарата определя неговия карантинен срок.
При препаратите с малък карантинен срок това правило се прилага лесно. Не малка част от препаратите обаче имат дълъг карантинен срок и при тях по необходимост пръскането се прави преди карантинният срок да е изтекъл напълно.
Въпросът може да се разглежда и от друга гледна точка. Когато растенията са нападнати от болест и неприятел и трябва да се пръска с фунгицид и инсектицид, които не могат да се смесват, в какъв интервал от време могат да се направят двете отделни пръскания? Данни от проучвания за несъвместимост и последействие на препаратите след пръскане няма. Освен от химическия състав, тези взаймодействия зависят и от други неща - как е приложен препарата, като емулсия или като суспензия, каква е прилепимостта на разтвора, колко дълго се задържа върху третираната повърхност, как се измива от дъждовете и пр. Разбира се от голямо значение е и това как протича разграждането на препарата.
Определен и еднозначен отговор не може да се даде. Всеки случай трябва да се преценява поотделно в зависимост от препаратите, които ще се прилагат и развитието на болестта или неприятеля срещу които ще се пръска. Не бива да се действа прибързано.
Копривките (Celtis ) са еднодомни листопадни дървета от сем.Брястови (Ulmaceae). Имат закръглена, почти кълбовидна корона и достигат на височина до 20 м. Те са разпространени в цяла Европа, Северозапа...
За стайно отглеждане лимоните трябва да се садят в компактни и удобни за пренасяне съдове. Растенията се формират с ниски стволове. Основният летораст се почиства от страничните разклонения на височин...
В стремежа си да имат по-голям добив мнозина градинари се "престарават". Трябва обаче да знаят, че цветното зеле натрупва по-големи количества нитрати, ако се прекали с азотното подхранване. От това п...
Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено пре...