Важно агротехническо мероприятие при отглеждане на зеленчуковите растения е загърлянето, защото много от тях имат тази особеност да образуват допълнителни (адвентивни) корени, когато стъблата им допират до умерено влажна почва. Целта на загърлянето е също така да се запазят и укрепят растенията от вятъра, да се предизвика образуването на нови, допълнителни корени (домати, патладжани, краставици, тикви, тиквички, пъпеши, дини, зелеви култури), да се увеличат клубените (картофи), да се етиолират растенията (аспержи, ендивия), да се запазят младите растения от измръзване ( ревен), а се заринат с пръст измитите от дъждовете корени и клубени. Загърлянето обикновено се извършва за повечето зеленчукови култури при втората копан. То става като около стъблата на растенията се натрупва умерено влажна почва, а не суха, защото ще се влоши водният режим около същите.
Загърлянето трябва да се практикува редовно, защото то стимулира образуването на новите корени, с които се подобряват условията за хранене на растенията, стават по-устойчиви срещу действието на вятъра. При нашия климат загърлянето на зеленчуците през вегетацията подпомага развитието на културите и увеличава добива им.
Хебе (Hebe) е красив храст с божествено име. Кръстен е на Хеба - дъщеря на Хера и Зевс. Божественият произход на този вечно-зелено растение ясно личи в приятно зелените месести листа, които искрят и б...
Сладките сортове лук, към които се отнася водният лук и кабата са по-малко лютиви и са подходящи главно за консумация в прясно състояние. Те са по-бедни на хранителни вещества и етерично масло. Общо в...
Болестта може да се прояви през целия вегетационен сезон, но най-често напада растенията около периода на технологична им зрялост. Причинител на антракнозата по салатата е гъбата Marssonina pannatto...
Тихоокеанската аяния (Ajania pacifica) е популярна е още като „сребристо-златна хризантема". Родът включва около 30 вида, разпространени в Централна и Източна Азия. Това са многогодишни растения с раз...
Краставиците излизат навън