Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използват се бали с маса 12-15 кг, добре притегнати. Те се разлагат по-бавно и поддържат по-дълго необходимата температура. Полагат се в траншеи от двете страни на всеки ред на оранжерията на разстояние 50 см от средата на колонките. Траншеите се правят широки 50 см и дълбоки 8-10 см, т.е. вкопават се около 1/3 от височината на балите. По-дълбокото вкопаване затруднява аерацията и растенията не използват целия субстрат. При ширина на реда 3,2 м се оформят два реда траншеи с пътека между тях, широка 1,4 м, а при 6,4 м - три реда траншеи - два край колоните с ширина по 90 см и един в средата с ширина 50 см.
В траншеите балите се нареждат плътно една до друга, надлъжно върху широката им страна, в права линия и с изравнена повърхност. В празнините между балите се слага допълнително слама.
Балите се подготвят 20 дни предварително
След полагането на балите започва обработката им с минерални торове, за да се възбудят микробиологичните процеси в тях. Балите се подготвят около 20 дни преди срока на засаждане. Навлажняват се 3-4 пъти през два-три дни. Препоръчва се на бала с маса 15 кг да се внасят 250 г амонива селитра, 160 г суперфосфат, 60 г калиев сулфат, 15 г магнезиев сулфат и 7,5 г железен сулфат, 190 г смлян варовик.
Първо върху балите се разхвърля смленият варовик, след което се полива. След проникване на варовика в балите се внасят 1/3 от амониевата селитра и цялото количество калиев сулфат и суперфосфат. Два до три дни по-късно се разхвърля останалото количество азотен тор, магнезевият и железният сулфат. Балите се покриват с 8-10 см торо-почвена смес от разложен оборски тор и почва в съотношение 1:1. Няколко дни след внасяне на торовете започват ферментационните процеси, вследствие на което температурата се повишава до 50 градуса.
Когато температурата спадне до 30 градуса, може да се засаждат растенията.
Брашнестата мана е много разпространена по цветните култури и в този смисъл не отминава и герберът. Причинява се от гъби. По повърхността на заразените листа, стъбла и цветове се появява бял брашнест ...
Ако някой ви каже, че трябва да засадите чесъна за консумация в зелено състояние по-късно, за да не го напада чесновата муха, не му вярвайте. Мухата ще го нападне напролет при първа възможност, без да...
Често любителите, които отглеждат цитрусови дръвчета в домовете си, се оплакват, че пъпките и листата окапват. Преовлажняването на почвата в съда е възможна причина за това. Обикновено лошо е направен...
Тютюнът е един от надеждните помощници в биологичната растителна защита за градинарите, защото може се използва като заместител на химични препарати. Той съдържа никотин, който е силна отрова. В расти...
Репичките отиват в парника