Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използват се бали с маса 12-15 кг, добре притегнати. Те се разлагат по-бавно и поддържат по-дълго необходимата температура. Полагат се в траншеи от двете страни на всеки ред на оранжерията на разстояние 50 см от средата на колонките. Траншеите се правят широки 50 см и дълбоки 8-10 см, т.е. вкопават се около 1/3 от височината на балите. По-дълбокото вкопаване затруднява аерацията и растенията не използват целия субстрат. При ширина на реда 3,2 м се оформят два реда траншеи с пътека между тях, широка 1,4 м, а при 6,4 м - три реда траншеи - два край колоните с ширина по 90 см и един в средата с ширина 50 см.
В траншеите балите се нареждат плътно една до друга, надлъжно върху широката им страна, в права линия и с изравнена повърхност. В празнините между балите се слага допълнително слама.
Балите се подготвят 20 дни предварително
След полагането на балите започва обработката им с минерални торове, за да се възбудят микробиологичните процеси в тях. Балите се подготвят около 20 дни преди срока на засаждане. Навлажняват се 3-4 пъти през два-три дни. Препоръчва се на бала с маса 15 кг да се внасят 250 г амонива селитра, 160 г суперфосфат, 60 г калиев сулфат, 15 г магнезиев сулфат и 7,5 г железен сулфат, 190 г смлян варовик.
Първо върху балите се разхвърля смленият варовик, след което се полива. След проникване на варовика в балите се внасят 1/3 от амониевата селитра и цялото количество калиев сулфат и суперфосфат. Два до три дни по-късно се разхвърля останалото количество азотен тор, магнезевият и железният сулфат. Балите се покриват с 8-10 см торо-почвена смес от разложен оборски тор и почва в съотношение 1:1. Няколко дни след внасяне на торовете започват ферментационните процеси, вследствие на което температурата се повишава до 50 градуса.
Когато температурата спадне до 30 градуса, може да се засаждат растенията.
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Биологичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големи...
Често ни питате на какви места да засаждате череши. Студените и твърде тежки глинести почви с често преовлажняване, засолените, плитките с плътна глинеста или камениста подпочва не са подходящи за цел...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...
Морковите отиват в лехата