Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растенията се засаждат в основата на браздата от южната им страна. Дълбочината на засаждането е до първия същински лист. Много е важно връхните пъпки (вегетационните връхчета) да не бъдат засипвани с пръст. Пикираният разсад по лесно се приспособява към новите условия, по бързо се развива и дава по-ранна продукция. Непосредствено след разсаждането растенията се поливат с малко вода. Не е нужно водата да е топла, но не бива и да е много студена – 10-15°С са достатъчни.
Главестото зеле се отглежда и лентово на лехова повърхност. Лехата примерно може да е широка 100 см, разстоянието между лентите да е 70-80 см, между редовете – 40 см, а между растенията в реда – 30.
Грижите не са големи
Грижите до прибирането на реколтата се състоят в окопаване, подхранване, а в случай на нужда и борба с болести и неприятели. Първото окопаване е 10 дни след засаждането. Тогава растенията може да бъдат подхранени с умерено количество азот – 10-30 г на квадратен метър амониев нитрат, според запасеността на почвата и при нормално торене през есента с фосфорни и калиеви торове. Две до три седмици след първото окопаване се извършва второто. Ако при първото не е извършено подхранване, прави се сега. С това окопаване растенията леко се загърлят, за да се образуват допълнителни корени. Третото окопаване се прави през май, ако растенията не са покрили почвата с листата си. В случай че това окопаване бъде спестено, появилите се плевели се изскубват на ръка. При добро овлажняване от естествените валежи поливките се извършват през 15-20 дни, но в случай на засушаване, правят се по-често с немного (около 30 л на квадратен метър) вода. Трябва да се наблюдава често за появата на зелевата бълха, а евентуално и на други вредители. В случай че се налага употребата на химически средства, изборът на препарата следва да се съобрази с карантинния му срок, защото времето за прибиране на реколтата бързо настъпва.
При стайно отглеждане лимоните се настаняват в компактни и удобни за пренасяне съдове. По тази причина растенията се формират с ниски стволове. Основният летораст се почиства от страничните разклонени...
Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство – кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички, репи, синап и др. Храни се също и с лис...
Нахутът е на първо място по студоустойчивост между зърнените бобови култури. Той пониква при 2 градуса. Възрастните растения издържат до минус 10 градуса. Още по-студоустойчиви са пониците. Те не заги...
Махалебката, песъкиня дива череша (Prunus mahaleb L.) е едър храст или дърво от сем. Розоцветни. Разпространена е в Централна, Източна и Югозападна Европа, Кавказ, Средиземноморието, Югозападна Азия. ...
Целина, засята февруари, ще е готова през юли