РџРѕРјРѕРіРЅРµС‚Рµ РЅР° цитрусовите РґР° цъфнат

Ремонтантността е една от характерните особености на цитрусовите култури, тъй като на един екземпляр едновременно може да има пъпки, цветове, млади завръзи и презрели плодове. Най-много и най-ценни плодни пъпки се образуват през пролетта. Ето защо е добре по-късно формираните пъпки да се оронват рано още след като се появат.
Цветовете на цитрусовите видове са двуполови, бели, понякога бледожълтеникави, с подчертан приятен силен аромат. Разположени са симетрично, лъчеобразно, поединично или в гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Появяват се и се развиват върху текущия прираст. �мат от 3 до 5 сраснали чашелистчета, от 4 до 8 венчелистчета, множество тичинки, чиито дръжки са сраснали в основата си в групи по 2 до 3, рядко в тръбичка. В цвета има един горен многогнезден плодник от 5 сраснали плодолиста с удължена, овална, кръгла или плоско-кръгла форма. В зависимост от вида и сорта близалцата са разположени наравно, над или под тичинките. От разположението на близалцето спрямо тичинковия кръг, което е обикновено сортова особеност, може да се познае коя цитрусова форма е типично кръстосаноопрашваща се и коя е самоопрашваща се.
Какви са цветовете проличава още в началото на бутонизацията. Образуват се от несиметрични, удължени и често изкривени пъпки. �мат слаба дръжка и по-бледо оцветяване. От симетрично развиващите се пъпки се получават нормални цветове – те са с разширен връх, а дръжката им е здрава и дебела около 1-1,5 мм. Дефектните цветове е добре да се премахват още във фазата на бутонизацията, така се спестяват много хранителни вещества за растението.
Най-много дефектни цветове се образуват, когато фазата бутонизация преминава при засушена или преовлажнена почва и при липса на атмосферна влажност.