Най-предпочитан от любителите градинари е средно ранният пипер. Реколтата от него се използва както пряко в кухнята през летните месеци, така и по-късно за консервиране по различни начини или за сушене. Дългият период на развитие и плододаване изисква и определени летни грижи. От тях в крайна сметка зависи много количеството на набраната продукция.
Пиперът е топлолюбиво и светлолюбиво растение и практически погледнато юли е много благоприятен месец за него – температурите са високи, слънчевото греене е продължително и обилно. Но през юли и засушаването все по-силно започва да се изразява, а пиперът има твърде високи изисквания към почвената и въздушната влажност. И като казваме, че обича топлината, трябва да имаме предвид, че благоприятната температура за развитието му е около 25 градуса. Стане ли повече от 30, вече не е добре, а при около 35 цветовете и завръзите започват да окапват и то толкова повече, колкото по-ниска е почвената и въздушната влажност. Това е сериозно стресово състояние. Ето защо по това време поливките трябва да зачестят. При нормални условия те се извършват през 6-8 дни, но при по силно засушаване, през по-кратък период. С напояването обаче не бива да се прекалява. Полива се, когато се появят признаци на завяхване. За да се удължи времето между отделните поливки, след всяка от тях почвата трябва повърхностно да се разрохква.
В състояние на стрес пиперът изпада и при резки промени на температурата, макар и да са в границите на общо взето благоприятните за неговото развитие. Това най-често се наблюдава, когато през горещите часове на деня се полива със студена вода от кладенци или планински потоци. Най-подходящото време за поливане е сутринта, когато разликата в температурата на почвата, въздуха и водата е най-малка.
През лятото пиперът често страда от листни въшки, акари и от брашнеста мана. Затова трябва редовно да се следи състоянието му и при нужда да се предприемат съответни мерки.
Всеки стопанин е наясно, че пролетният ден година храни, или колкото по-рано засадиш – толкова по-рано ще береш. Какво може да се направи, за да „дойде” пролетта по-рано. Всички знаят, че черните те...
Пролетното присаждане е една от основните овощарски практики, чрез която много диворастящи растения могат да се превърнат в ценни овощни сортове. Кисeлиците се присаждат с ябълки, дивите круши – с кру...
Обикновено, когато въпреки естествената захарност от гроздето, някои винари прибавят допълнително захар, образуваният алкохол спира нормалната ферментация понеже спиртните ферменти не понасят голяма с...
У нас са правени много експерименти за отглеждане на ягоди в култивационни съоръжения, но още не са малко любителите, които не се страхуват да опитат. Полиетиленовите оранжерии и тунелчета акумулират ...