Най-благоприятния срок за сеитба на домати за ранно полско производство е втората десетдневка на февруари. За Южна България се практикува изтегляне с около 7 до 10 дни по-рано. За тази цел се използват полутопли парници, с дебелина на биотопливото около 30 см. Насипаната отгоре парникова почва се овлажнява, подравнява и маркира на разстояния 4-5 см. Семената се поставят внимателно на разстояния 1 см едно от друго и се покриват с 1,5-2 см парникова почва. След това внимателно се подравнява и се притъпква леко с дъска. Парникът се затваря и покрива с рогозка. За площ от 1 кв.м са необходими средно 2,5-3 г семена. Полученият от тях разсад е достатъчен за разсаждане на 100 кв.м. Сеитбата може да се извърши и разпръснато, върху добре изравнена и овлажнена почва.
Когато ще се произвежда по-малко разсад и стопанинът не разполага с оранжерия или парник, семената може да се засеят в дървени или пластмасови сандъчета или други подобни съдове, с дълбочина около 10 см. Те се пълнят със смес от добре разложен оборски тор и парникова почва в съотношение 2:1. Сеитбата също може да бъде разпръсната или на редове при същите разстояния. Те се поставят в отопляемо помещение при същите температурни условия както в парника. За да се осигури дружно поникване, може да се покрият с полиетиленово фолио, като се внимава под него да не се повиши много температурата. След поява на първите кълнове, то се маха и съдовете вече може да се поставят на слънчево място.
За да поникнат семената, температурата през първите 5-6 дни трябва да бъде в рамките на 22-25°С, независимо къде се отглежда разсадът. След появата на първите кълнове, тя трябва да бъде с няколко градуса по-ниска - до към 15-16°С през деня и 10-12°С през нощта. Този режим се поддържа до масово поникване. След това, през целия период на отглеждане на разсада не се допуска превишаване на над 22-25°С през деня и 12-14°С през нощта и преовлажняване на почвената и въздушна влажност. Поливането е само при нужда, със затоплена вода. Ако се появи почвена кора, внимателно се разрохква повърхността, за да не се увредят коренчетата.
Когато растенията развият втори същински лист и вече има зачатъци на втора двойка листа (кръстосване), може да се пристъпи към пикиране.
Синият или тибетският мак се нарича още меконопсис бетоницифолия (Meconopsis betonicifolia). Родината на това многогодишно растение от семейство Макови са планинските райони на Тибет и Западен Китай, ...
Тъй като в стаята най-често се отглежда бялата кала, то тези правила са за нея. Почвата трябва да е тежка, но най-добре да е смес от градинска, хумус и торф в равни части. Не трябва да пресаждате...
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...
Тя напада всички овощни видове, както и горски (като дъб, клен, явор и др.), а от украсните най-често розата. Вреди гъсеницата, която напада пъпките и предимно листата. При масово нападение дръвчетата...
Как да си отгледаме градински чай