Чудесата в Кап Фера

В най-светския ъгъл на Франция, на Лазурния бряг, се намира раят за ботаниците - грандиозна градина, един истински храм на природата. Името на парка води началото си от 19 век в чест на благородните екземпляри кедри – Cedrus Atlantica (атлантически кедър) и Cedrus Libani (ливански кедър), представени там. Всичко започва от едно частно имение, придобито през 1924 година от създателя на този уникален кът Жулиен Марние Лапостол. Намерението му първоначално е да експериментира с отглеждането на нови цитрусови видове, използвани за ароматизиране на прочутите френски коняци. Собственикът, който от малък демонстрира силна привързаност към природата, от обикновен любител постепенно се превръща в истински градинар. Негова слабост са сукулентите и той започва да търси екзотични видове с ловджийска страст. Пренася ги в градината си, като им създава възможно най-добри условия за растеж и размножаване. Това е трудна работа, която изисква стриктното спазване на определени правила, както и много средства. Установява връзки с известни ботаници, които му съдействат със съвети и напътствия. Около 50-те години на 20 век се утвърждава като един от най-известните колекционери на екзотични растения, сдобива се с екземпляри от Мадагаскар, Африка, Мексико и Южна Америка и превръща “Кедрите” в една от най-обширните и интересни ботанически градини в света. В нея не само се отглеждат растенията, но се изучава тяхното поведение. За разлика от обикновените европейски оранжерии, където голяма част от тропическите растения са затворени в парници, насадени във ведра или като цяло държани в изкуствено създадена среда, в “Кедрите” повечето видове живеят на открито в естествена пръст, благодарение на мекия климат на Лазурния бряг на Франция.

Повече от 16 000 растителни вида, събрани на едно място

След смъртта на Лапостол градината преминава в управлението на съпругата му, която с помощта на двадесетина сътрудника – ботаници, опитни градинари и техници, поддържа, обновява колекцията и продължава научните изследвания. Днес “Кедрите” заемат площ от 14 хектара и имат повече от 16 000 растителни вида – бройка, която я нарежда на първо място в света. Уникалната градина е много различна от другите ботанически градини, защото в нея липсват традиционните цветни растения, каквито са розите, божурите, камелиите, рододендроните. Тук живеят преди всичко тропически видове, при това малко познати. Любителските колекции в Западна Европа, както и у нас, са лишени от държавна субсидия и сами поемат огромните разходи по поддръжката. Част от средствата постъпват от организираните посещения в “Кедрите”, които се правят с екскурзовод по предварителна заявка.

Всяка зона има свой облик

Площта на градината е подразделена на 20 зони, всяка от които притежава характерен облик – Градината с перголата, Зоната с езерото, Мексиканска градина, Оранжериите, тераса “Ал италиана”, Кът на цитрусовите, Тропическа гора, Бамбукова гора, Палмова градина и т. н. Градината с перголата се простира на запад от вилата на около 180 метра, затворена от една полукръгла колонада, която огражда верандата пред къщата. Близко до колонадата има красива статуя на Мойсей, копие на прочутата статуя на Микеланджело, богата колекция растения от цикасовите семейства Цикадацея (Cycadaceae) и Замиацея (Zamiaceae), които помнят времето на динозаврите. Тук класическите цикаси, познати и у нас като стайни растения, живеят на открито, заедно с дузина видове енцефалартос (в цял свят представителите на вида са около 60). Сред тях може да се види един представител на Енцефалартос лемонбоензис, който обитава градината от тридесетина години. Забележителен е с това, че е издържал суровата зима на 1985 година, когато листата му са травмирани и след това куриозно са се развили от стъблото. Близко до статуята на Мойсей се е разположил редкият Елефалартус Лемании и един Диоон едуле с изключителни размери – дебелото му стъбло достига 1,5 метра височина.

Зелени колонади и огромни бодливи топки

В най-южната, слънчева и топла част на “Кедрите” са Мексиканската градина и Кътът на цитрусовите. Мексиканската градина е разположена пред фасадата на вилата, кацнала на хълм срещу морето на Лазурния бряг. Тясна пътечка се провира сред представителите на семейство кактусови, насадени между скалите. Вървите край зелени “колонади” и огромни месести топки с ореол от бодли. Тук може да се полюбувате на Echinopsis (таралежоподобните кактуси), Opuncia (опунция) и Kalanchoe (дебелолистните каланхое), на многобройните видове от Agave (агаве), Yucca (юка), Nolina (“бутилково” дърво), Dracaena (драцена). В Мексиканската градина са намерили място и по-издръжливи кактуси, които не се налага да криете под покрива на парника, каквито са Pachicereus marginatus, чиито израстъци са по 3 – 4 метра, Cleistocactus strausii с характерни восъчни стебла, високи 2 метра и покрити с тънък мрежест слой, Echinopsis pasacana, който “свети” с фантастичните си нощни червени и бели цветове, Mirtillo cactus geometrizans с малки дневни бели цветчета.
Най-накрая са екземпляри от многоликата Euphorbia - от Euphorbia candelabrum (свещникова палма), достигаща 20 метра височина, до Euphorbia aeruginoza, която развива подземно стъбло. Малко по-надалеч са деликатните видове сукуленти, орхидеите и епифитните бромелиеви, водни и месоядни растения, палмите. Те живеят тук само благодарение на системата от 25 постоянни парника. В добавка са осигурени подходящи покрития, скроени “по мярка” за някои гигантски екземпляри, с които ги покриват на място в студените месеци.

Цитрусите разливат силен аромат

В зоната, предназначена за цитрусовите, разположена срещу Мексиканската градина, са събрани стотина вида. Не е много наистина с оглед на 7-те хиляди, които съществуват в света, но не липсват най-важните разновидности – грейпфрут, портокал, лимон, цедрат, мандарина, бергамот. Сред тях има някои от най-редките екземпляри като Citrus Ichangensis, едно дърво снабдено със здрави бодли, дълги до 2,5 сантиметра, което произвежда плодове, подобни на лимона. Достойнствата на колекцията са не само ботаническите куриози, но и многобройните култивирани видове на Citrus Aurantium (горчив портокал), много по-богати на етерични масла, отколкото сладкия портокал (Citrus Sinensis). Видовете са известни с това, че се използват много при производството на ликьори. Основателят на градината е отделил много време и труд, като се е посветили на експерименти, за да добие сортове с максимална концентрация на ароматни масла. За целта е осигурил на растенията съответния тип почва и климатични условия, типични за Хаити – дълъг сух период и едно добро ослънчаване.

Царицата на лилиите покрива водното огледало

На северозапад е Голямото езеро, простряно на 2550 квадратни метра площ, което гъмжи от растителни видове. Водното огледало се представя в най-добрия си вид през лятото. Тогава царицата на водните лилии Виктория (Victoria cruziana) покрива голяма част от повърхността с дисковидни листа с повдигнати ръбове, които понякога надхвърлят 3 метра в диаметър. Съпровождат я многобройни водни лилии, които през юли и август радват със своите пъстри цветове. Интересни са листата на Euriale Ferox – напълно кръгли и бодливи, с диаметър средно 1 метър. Около тях са “разхвърляни” лотоси, които разцъфват още в средата на май, стърчат стръковете на водолюбивите Pontederia, Thalia de albata, Thalia geniculata, Colocasia, Typhonodorum Lindleyanum (растение от Мадагаскар с дълги до 1 метър листа), различни видове на Cyperus (папирусови), между които южноафриканският Cyperus Natalensis.

Гигантски бамбуци спират вятъра

Недалеч от езерото стърчи Бамбуковата гора, която предпазва от северния вятър Тропическата градина, богата на Araucaria, Brachichiton, Dicksonia и редки палми. Бамбуковата гора, създадена през 1925 година, е прекосена от алеи, ограничени от големите широки листа на Aspidistra elatior (от семейство лилиеви). Разнообразието от видове и качеството на екземплярите е доставено от ботаническа градина в Южна Франция. Възхищение будят представените тук тропически екземпляри, каквито са Bambusa tuldoides, Bambusa oldhamii, или елегантният Otatea aztecorum (бамбукът на ацтеките), и растителни разновидности каквито са Olyra glabberima, Lithache pauciflora, Pariana campestris. Бамбуковата гора огражда като със стена и служи за защита на една зона, населена с редки палми, някои от които столетни екземпляри.