Амбоаз – изящният замък над Лоара

От брега на реката високите каменни стени на замъка, кацнали върху 40-метрова отвесна скала, създават впечатлението, че това е сурова военна крепост. Когато обаче прекосите входния тунел, ще се отзовете в уютен двор с живописни градини, над които доминира прекрасен ливански кедър.

Историята

Корените на Амбоаз се губят далече в миналото. Той е бил главен град на туроните – келтски народ, дал името на областта – Турен. Още с пристигането си по тези места туроните започнали да строят укрепления на високия бряг – там където Амаса се влива в Лоара. През 1214 г. владетелят на Турен става васал на френския крал. А през 1431 г. след обвинението за заговор, отправено към Людовик – владетеля на Амбоаз, замъкът е конфискуван от Карл VII в полза на френската корона. Истински разцвет Амбоаз преживява при сина на Карл Луи ХI. Младият крал строи тук резиденция на съпругата си Шарлота Савойска. Впоследствие в Амбоаз се ражда бъдещия крал Карл VIII.
Карл VIII бил много привързан към замъка и извършва в него толкова впечатляващи реконструкции, че на бъдещите гости Амбоаз прилича повече на дворец, отколкото на замък.
Следват години на възход и падение. Докато по времето на Франсоа I замъкът се радва на изключителна популярност, след Анри III интересът към Амбоаз рязко спада. Даже Пиер-Роже Дюко – сенатор-консул от времето на Империята започва методично да го разрушава, в резултат на което до наши дни оцелява едва 1/5 от замъка.
За щастие през 1815 г. Амбоаз е предоставен като наследство на Орлеанската херцогиня Луиза-Мария-Аделаида де Бурбон. Тя и по-късно нейния син Луи Филип възстановяват и реконстроират замъка в съответствие с тогавашните традиции.

Какво да видим

Преди да влезете в замъка разгледайте малката капела, разположена срещу него. Тя е посветена на Св.Хуберт – покровителя на ловците. Изпълнена е в стил пламтяща готика и е известна с това, че тук почива прахът на Леонардо да Винчи. Внимание заслужават и витражите, изработени през 1952 г. от Макс Енгран. Те изобразяват епизоди от живота на Луи Свети (Луи IХ).

Залата на Съвета

Известно е, че френските крале са търсели постоянното обкръжение на най-видните си благородници. В тази връзка обичаен факт са били пищните балове и приеми. Залата на Съвета е първата голяма зала за такива тържества. Интересни тук са двете камини – едната в готически, а другата в ренесансов стил. Впечатление прави и великолепният таван, където могат да се видят стилизираните монограми на Карл VIII и жена му - Ана Бретонска. На стените на залата висят портретите на Анри IV и Луи VIII.

Залата на виночерпците
В средата на тази зала има разкошни маси в италиански стил, а по стените висят гоблени, изтъкани през ХVII в. във френската манифактура в Обюсон по ескизи на Льо Бран. Заслужават внимание и останалите мебели в готически и ренесансов стил.

Спалнята на Анри II

Тук прави впечатление огромният креват с балдахин, богато украсен в стил Анри II. В спалнята е изложено ковчеже за скъпоценности с двойно дъно, а гоблените по стените са изработени в Брюксел в края на ХVI и началото на ХVII в. Масите в тази стая са великолепен пример за навлизането на принципите на перспективата в декоративното изкуство през ХVI в.

Покоите на Луи Филип

Популярността на Луи Филип се дължи на това, че 18 години е бил начело на Франция – от 1830 до 1848 г. Управлението му е известно като Юлската монархия.
В покоите на Луи влизат неговия кабинет, спалнята му и музикалния салон. На стените на кабинета висят два впечатляващи портрета - на адмирал Луи-Жан-Мари де Бурбон и на дъщеря му – Аделаида де Бурбон, но най-голямата атракция е модела на кораба Бел Пул, с който са пренесени от остров Св.Елена във Франция тленните останки на Наполеон. В спалнята са интересни мебелите в стил Луи Филип и стил Ампир, както и портретите на сестрата на краля – мадам Аделаида и на Орлеанските херцог и херцогиня. В музикалния салон доминира роялът Ерар. Мебелите са отново в стил Ампир и стил Луи Филип, а портретите са на Луи Филип, на неговата съпруга Мария Амелия и на емира на Алжир Абдел Кадер.

Кулата на Миноритите

Това е най-високата точка на замъка. Струва си да се качите на кулата, за да се насладите на великолепната гледка към градчето и към долината на Лоара.