На 11 октомври Антонина направи двойна приятна изненада на феновете си със стихосбирка и със своя първи самостоятелен албум, наречен „Дали си струва”, в който текстовете на песните са изцяло нейни. „Не че не съм имала други възможности да издам албум, но изглежда, че е трябвало да настъпи точният момент – доверява най-титулованата за Мис изпълнителка в поп-фолк жанра. – А и исках да бъде нещо много хубаво, много специално. Аз самата да си го харесвам. Така и стана. Освен това беше страхотно удоволствие да „разходя” на промоцията уникалните авангардни тоалети на Жана Кошева и Иван Панайотов, за което им благодаря.
Коя е Антонина?
Анотонина Нанкова Илиева, известна сред феновете си като Антонина, е родена на 16 май 1980 г. във Враца, зодия Телец. Ранното й детство преминава в с. Вировско, Врачанско, където в момента са се върнали родителите й. Когато Тони е на 9 години, семейството се мести във Враца – там живее до 18-годишната си възраст. След това пристига в София да учи. „И така, от шега на шега, станах певица – разказва през смях лъчезарната млада жена. – Имам музикално образование, но хореография, не пеене. Като се забавлявахме по купони напред-назад и аз все пеех, един приятел вика: Абе ти, защо не вземеш да станеш певица! Взех, че го послушах – отидох на прослушване и започнах работа. Баща ми беше доста изненадан като разбра – защото винаги съм била отличничка, имал е други амбиции за мен. Обаче мене от малка си ме влече повече всичко, свързано с изкуството.”
Родителите й живеят в село Вировско. По-големият й брат – в окръжния град. „Тате сега скоро стана кмет на селото. Аз затова все се шегувам пред приятелите – че вече говорят с кметска щерка”, смее се Тони. И майка й и баща й са ветеринарни лекари. Тони признава, че обича животните, но никога не е имала намерение да тръгва по стъпките на родителите си. Ако трябва да избира друга професия след тази на певица, смята че от нея би станал добър журналист.
Антонина за себе си:
- Откога пишеш стихове?
- От много малка. Едно време пишех за Дядо Коледа, за кученца, за котенца. (Смее се.) Сега пиша за по-сериозни неща. В стихосбирката, която ще излезе, съм включила около 50 стихотворения – писани през годините. Даже имам стихотворение от 98-а…
- Синът ти Денис скоро ще стане на 5 годинки. Детски стихчета пишеш ли?
- Не, на него му рисувам. Той така иска. Дава ми някакви картинки и аз се хващам за пастелите. (Усмихва се.)
- Значи и рисуваш…
- Ами да, нали ти казах, иде ми отръки всичко, свързано с изкуството.
- Промени ли те раждането на детето?
- Много. В момента се чувствам доста амбициозна. Може би отстрани изглеждам именно така. Преди бях една веселичка такава, безгрижна. Без много цели в живота си. Така, докато се появи синът ми. Всичко ми се е случвало така, на късмет и „отгоре”. Не съм се борила за почти нищо. Друго какво да кажа за себе си? Усмихната, леко лудичка в добрия смисъл на думата. И въпреки всичко, много неща могат да повлияят на психиката ми. Макар че вече успявам да владея себе си.
- Разкажи повече за Денис.
- (Лицето й грейва.)Много любознателен, бъбрив. Както аз казвам, работи на 24-часов работен ден. Не се спира. Влекат го змии, мотори и музика. (Смее се.) Не знам защо змии, но още от много малък има афинитет към влечугите. Знае всяка змия коя е, колко е отровна и къде живее. И казва, че ще става змиеукротител. Адски е забавно с него.
- Какви качества се опитваш да възпиташ у него или още карате на „автопилот”?
- Предпочитам сам да се изгради като личност, не мисля да му насаждам никакви мои желания. Помагам, естествено, обяснявам кое е правилно, кое не е правилно. Искам да го науча най-вече да бъде добър човек, да не бъде егоист. И все пак да умее да съхрани себе си – защото, ако си много ларж, винаги си прецакан. Амбициозна майка съм, но не искам детето ми да е от тези мъже, които просто идеализират образа на майката и тя е всичко. Искам да бъде самостоятелен, мъж на място. И да не слуша майка си!
- Денис рисува ли?
- Да. И то добре за петгодишен. Съвсем по негови си фантазии. Аз например, рисувам много добре, но като гледам нещо. Не мога сама да си го измисля. Докато той има доста добре развинтена фантазийка и рисува всякакви животни – змии, охлюви, китове, делфинчета.
- Ти си Телец, а Телците обичат живота, купоните…
- (Става сериозна, прекъсва ме.)Да. Но обичат достойнството преди всичко. То е може би и нещото, което може най-много да ме нарани – ако някой се опитва да ме смачка, да ми покаже, че той ръководи, а не аз.
- Случвало ли ти се е?
- Естествено, като на всички. Но впоследствие нещата винаги са се оправяли в моя полза.
- Имаш ли много приятели?
- О, да! Страхотни и много. Все такива, на които мога да разчитам. Божа работа е просто да ги познавам. Имам си един кръг от хора, за които бих дала всичко. Ето например, Жана, дизайнерката на дрехите ми. С нея се запознахме съвсем професионално, но в нея открих уникален човек. Даже много пъти като съм говорила за нея, съм се просълзявала. Има и такива хора – с едно огр-о-о-о-мно сърце, които правят всичко от сърце, не просто, защото трябва да се случи. Допаднахме си, приличаме си много и като личности.
- Ти какво дете беше?
- Аз май и дете ще си остана. (Смях.) Като малка съм била доста любознателна, постоянно си сменях желанията каква ще стана като порасна. Минала съм през сума ти професии – учителка, певица, актриса, адвокат и какво ли още не… Аз съм прекарала първите си години на село и дори съм учила до трети клас там. Тъй като баща ми е от Варна, а майка ми си е от самото село – намерили са се там, където са учили ветеринарна медицина. Мама така го излъгала тате и го завела на село. След това бяхме една година на квартира и после си купихме къща.
- Селските деца различни ли са от градските?
- Естествено. Затова гледам във всеки удобен момент моето дете да го изпращам при баба и дядо. Там хората са много първични и чисти. Не че няма интриги, интриги има навсякъде. Но ние не можем да се зарадваме на дребните неща, на които те се радват. Понеже редовно съм там, продължавам да ги наблюдавам. Запазили са нещо, което тук, в големия град, в борбата за оцеляване ние сме загубили - искреността. Ето, аз например, съм живяла със скромни средства, не съм разполагала с кой знае какво, не съм свикнала да имам всичко и това ме е научило да се боря. От малка сама – работя, отглеждам си се, даже съм помагала на нашите. И мисля, че точно селото е повлияло. Там няма неща, които да те изкушават да вършиш глупости.
- Мъжът в живота ти?
- Те са двама – моят мъж и моят син. (Усмихва се.) Макар че винаги съм казвала, че Денис е мъжът на живота ми. Когато имаш дете, вече разбираш, че по-силна любов няма. Иначе, мъжът ми си има бизнес, няма нищо общо с изкуството, макар че покрай мене вече разбира от доста неща. Сработваме се. Естествено, дългата връзка е въпрос на компромиси, уважение, доверие. Ние сме шест години заедно.
- Традиционалисти по отношения на брака…
- Не, ние нямаме брак. Но какво пък, някой ден може и заради самото тържество да се оженим официално. Аз нямам нищо против, просто не сме говорили на тази тема.
- Как си представяш идеалния мъж?
- Идеални хора няма – не само мъже, и жени. Всеки си има плюсове и минуси. По-скоро има идеален човек за теб. (Пауза.) За мен най-важното е да може да отстъпва, да смачка нещо в себе си в моя полза – тъй, както аз го правя. Защото, ако се сблъскат два неотстъпчиви характера, просто няма вариант за съществуване. Чувство за хумор, забавен… Всеки мъж интригува с нещо различно. Няма определени качества, които трябва да притежава, просто – съдба.
- Поставяш ли на кантар семейството и кариерата?
- Не. Мисля да вървят ръка за ръка. И двете са еднакво важни за мен, досега успявам да ги съчетавам.
- Харесва ли ти да домакинстваш?
- Не много. Единствено ми харесва да готвя.
- Наистина ли в средите на поп-фолка има толкова ежби, завист и подмолни игри или изписаното си е просто реклама?
- Това го има навсякъде. Не знам защо постоянно визират поп-фолка. Има ли съревнование, неминуемо един превъзхожда другия, превъзходеният не се чувства добре. И се пораждат такива неща. Но аз специално не изпитвам лоши чувства към никого. Всеки си има собствена харизма. Ако хората не те харесват и целия свят да мразиш, нищо няма да се промени.
- Ти самата как реагираш на завистта?
- Не знам. Може би съм усещала някакъв вид съревнование, но не и завист. Аз също съм завиждала на мои колежки, но с хубаво, искало ми се е да бъда на тяхното място.
- Най-смелото решение, което си взимала в живота си?
- Взимала съм доста смели решения. Била съм оставяна доста пъти пред много сериозни дилеми. Може би най-смелото и най-нетипично за мен решение беше преди пет години, когато се отказах от пеенето заради мъжа ми и бъдещото бебе. От една страна съжалявам, от друга не, защото точно този период ме изгради като личност, каквато съм искала винаги да бъда. Усетих много неща през този период – и хубави, и лоши. Осъзнах себе си и това стана благодарение на сина ми.
- Какво не харесваш у себе си?
- (Замисля се.)Може би съм прекалено търпелива. Но пък това не е само лошо качество. Понякога точно от търпението се раждат хубавите неща.
- Качествата, които те правят личност?
- Личното ми достойнство. Това ми е най-ценно пазеното нещо. И това, че съм много усмихната – винаги и навсякъде. Избягвам да се връщам назад, гледам само напред. Може би е трябвало да навърша 30, за да бъда себе си.
- Разкрий ни тайната на перфектния си външен вид.
- И затова Господ ми е приятел. (Смее се.) Просто съм си такава, слабичка. Не спортувам, ужасно съм мързелива в това отношение. Мога да работя много, стане ли въпрос за работа, няма мързел, но да ме накараш да ходя на фитнес или да тичам – абсурд! Предполагам, че ще трябва да помисля за това – защото годинките… За храната… Хапвам си всичко. Храната е много хубаво нещо, не бива да се ограничаваме. Е, вече ако усетя, че имам проблем, ще се огранича. Но засега не ми се налага.
- Суетна ли си?
- Когато съм на снимки или участия, може би ставам по-суетна. Иначе обичам да не мисля как изглеждам, дали правя впечатление.
- Какъв стил на обличане предпочиташ?
- Шантав. (Прихва.) Много ми харесват дрехите на Жана – в тях се чувствам красива и уникална във всяка ситуация, харесва ми как подчертават чувствеността ми. Тя залага на меките тонове - карамелено, златисто, виолетово. И1 разбира се, черно – то естествено, е класика.
- Какви са заниманията ти в свободното време?
- Когато мога, отивам и си почивам на село. Денис е моето свободно време.
- Каква музика слушаш?
- Всякаква – от рок до народна музика.
- Защо тогава избра поп-фолка?
- Защото в поп-фолка можеш да изпееш и рок-балада, можеш да изпееш кючек. Българите обичат балканските ритми, няма какво да се лъжем.
- Би ли живяла в чужбина?
- Не, категорично! Бих отишла на разходка. Аз просто съм си родена за България.
- Сбъднатата ти мечта?
- Албум и стихосбирка.
- А Денис?
- Той не е моя мечта. Аз не съм знаела кога ще се появи той. Определено е най-хубавото нещо, което ми се случило, но не съм си мечтала за него.
- Планираш ли друго дете?
- Да. Много искам момиченце, но няма да е в близките пет години. Пък и малкият иска сестричка.
- Виждам, че обичаш да се смееш, а какво те кара да плачеш?
- Много неща. Аз съм много емоционална. Най-много плача от радост – приятелите ми ме просълзяват, синът ми, успехите ми, които сега започват.
- Имаш ли девиз или важна за тебе фраза?
- Не са една и две. Например, че порядъкът е за слабите, а силните владеят хаоса. Защото моят живот винаги е бил един голям хаос. Че, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му и „Човек без приятели е като дърво без корен”.
Рецептата на Антонина
Мусака с макарони
Продуктите са макарони, месо (пилешко, нарязано на малки парченца или кайма), 1 пакет замразени зеленчуци, чубрица, джоджен, черен пипер, сол, сметана или прясно мляко, кисело мляко и яйца за заливката. Сварявам макароните и ги отцеждам. Слагам ги в намазнена тавичка. Запържвам месото и го добавям към макароните заедно със сметаната. Сипвам и размразените зеленчуци. Обърквам и добавям подправките и солта. Пека във фурната, докато месцето леко се запече. Вадя от фурната и заливам със смес от повечко яйца и кисело мляко. Допичам, докато се получи златиста коричка.
Вътрешният двор е място за различни битови дейности, за почивка или най-малкото служи като естествен преход към различни части на градината. Неговата естетична подредба е част от цялостното изграждане...
Първото, на което си струва да се обърне внимание при избора на масичка – това е външният й вид. По принцип най-често се купуват универсални, стандартни правоъгълни ПДЧ масички, които лесно се вписват...
Долихосът (Dolichos) е много интересно растение от сем. Бобови, което произхожда от Източна Индия. Внимание заслужава видът D. lablab. Стъблото му е виещо се, много прилича на боба, но е доста по-дебе...
Преди да засадите нови овощни дръвчета, трябва да извършите някои задължителни мероприятия. Те се отразяват благоприятно върху засаждането, прихващането, отглеждането и развитието на фиданките. Ако ...
Вестник за градината, брой 23