Напълнете градината с иглики
Ако ни се иска да си направим игликина поляна както в песните и приказките, трябва да се съобразим с естествените изисквания на тези горски чеда. Въпреки че понасят все още слабото пролетно слънце, най-добре се развиват на полусянка, под храсти и дървета с рехави корони, които не спират съвсем слънчевите лъчи. Почвата трябва да е рохкава и богата на хумус, да не изсъхва твърде бързо. Мокрите глинести почви, а така също местата, в които се застоява вода, са неподходящи. Грижите за тази поляна са малко. Трябва да се плевят бурените и почвата леко да се разрохква. Година –две след засаждането обикновено игликите образуват гъсти туфи и покриват плътно почвата. Тогава се случва разрасналите се коренища да се оголят и за да не измръзнат през зимата, или трябва да се подсипят с почва, или да се разсадят. Много важно за доброто презимуване на растенията е листната розетка да се запази до късна есен, тъй като тя е естествено укритие за коренищата.За съжаление тези цветя се нападат от множество болести и неприятели. Най-често при излишък на влага в почвата страдат и загиват от стъблено гниене. Боледуват също от различни ръжди, не ги подминават и бактериалните петна и вирусните мозайки. Особено ги обичат голите охлюви и различните листни въшки. Най-доброто средство срещу болестите е засаждането на здрави растения и поддържането на умерена влага в почвата. Ако се появят листни въшки и голи охлюви, трябва да се напръскат с подходящ препарат.
Размножаването е лесно
Игликите се размножават със семена, чрез разделяне на туфите, а някои видове и с листни резници. Семената бързо губят кълняемост, но затова пък при повечето видове се самозасяват. Ако искаме да ги засеем сами, трябва да направим това скоро след събирането им – през есента на същата година. Ако купуваме семена от фирма-производител, трябва да внимаваме какъв срок на годност е посочен. Тези семена е най-добре да се сеят в началото на февруари в сандъчета при стайни условия. На пликчето е посочено дали прорастването става на светло или на тъмно и непременно трябва да се съобразим с тези изисквания. Малките иглики се появяват след 15-18 дни. Те се отглеждат внимателно до появата на едно-две същински листа. Тогава може да се засадят на постоянно място. Дребните видове се посаждат на 10-15 см разстояние, а едрите – на 20-30 см. Между листните розетки не бива да има голямо разстояние, тъй като растенията се развиват зле. Получените от семена иглики цъфтят след 2-3 години. Разделянето на туфите при игликите се налага, когато навършат 3-5 години. Ако растат дълго на едно място без пресаждане, цъфтежът забележимо намалява, а коренището се оголва. При безснежни зими такива иглики може да измръзнат, а в горещините – да изсъхнат.Чрез разделянето растенията се подмладяват, а едновременно се получава и посадъчен материал. То става най-лесно веднага след прецъфтяването. Туфата се изкопава внимателно и се разделя на няколко части. Големината им се определя произволно, но се внимава всяка част да има поне един растежен връх. Не бива да се оставят да засъхнат, трябва колкото може по-бързо да се посадят на новото място.
Иглики за всяко място
Ако сте решили да си направите, макар и малка, колекция от различни видове иглики, те ще красят градината от ранна пролет до средата на лятото. Видовете и сортовете трябва да подберете в зависимост от особеностите на своята градина. От иглики може да се направят бордюри на лехите или групи на моравата, да се украсят неугледни кътчета, да се посадят в алпинеуми и рокарии. Много подходящи са при създаването на мини-водоеми и за декориране на градински вази. Във всяка градина има повече или по-малко неудобни места, на които се чудим какво да посадим. Може да разрешим този проблем, като изберем група от най-непретенциозните видове. Такива са пролетната иглика (P. veris), обикновената (P. vulgaris) и още много, за които може да получите подробности в градинските центрове. Повечето видове имат множество красиви форми и хибриди. Когато се подберат според сроковете им на цъфтеж, проблемното място ще тъне в цвят от март до края на юни.На моравата чудесно ще изпъкне група от пролетни иглики. Еднотонната зеленина ще се разчупи от обилните цветчета с чисти и ярки багри.Алпинеумът ще придобие особено ефектен вид, ако засадим на него твърде различните помежду си примула Юлии, примула аурикула и скална примула.За декориране на водоеми подхождат високопланински иглики, които обитават в естествените си ареали заблатени места и брегове на потоци. Освен че са много красиви, тези иглики се отличават с прекрасен аромат.
Автор: Стойка Жекова