Естрагон

Подправката е позната и като тарос, но някои я наричат още градински пелин. Изисканият аромат от съдържанието на етерично масло и голямото количество на витамин С подхожда за подправка на пресни салати, но служи и за подправка на ястия от месо, риба, птици, дреболии, дивеч. Предпочита се и за вегетариански ястия с домати, картофи, варива. Особено добра подправка е на ястия с ориз, пълнени птици, агне, както и за консервиране (краставички), за приготвяне на фини сосове и маринати. Комбинира се успешно с лук, чесън, магданоз. Използват се връхните стъблени части заедно с цветовете, но преди да са цъфнали. Може да се ползват и изсушени. От естрагон се приготвя и билков оцет.
Есграгонът е бил познат още на римляните. Разпространен е в природата и се отглежда почти в цяла Европа и Азия, а у нас в градините. Най-много се отглежда в Севлиевско, Габровско, Великотърновско и другаде.
Културният естрагон произхожда от Монголия и Южен Сибир и се отличава от дивия с по-силния си аромат. Според някои автори естрагонът има две разновидности – руски и германски, според други и френски.

Устройство

Естрагонът (Аrtemisia dranunculus) е многогодишно тревисто растение с дебело, вдървесинено коренище. Стъблото достига височина 1 до 2 м. Листата са линейно ланцетни. Цветовете са малки, жълтеникави, събрани в кръгли съцветия-кошнички, включени в метловидно съцветие. Семената са тъмнокафяви. Кълняемостта им се запазва 2-3 години. Цъфти през втората половина на лятото.
Германският естрагон е с тъмнозелени листа, а руският – с матовозелени. Двете разновидности се различават помежду си по вкусовите си качества и биологично и стопански. Германският естрагон се характеризира с по-нежен и по-добър вкус и аромат, но е по-малко добивен и е по-чувствителен към студа, докато руският е силно студоустойчив, дава по-сигурни и по-високи добиви. Но руският естрагон отстъпва по своите вкусови качества на германския естрагон. Той не дава почти никога семена. В много страни са селекционирани сортове от местни популации.

Изисквания

Като многогодишно растение е студоустойчив, понася временни засушавания, но качествени добиви от листна маса се получават, когато са осигурени оптимална влажност и хранителни вещества в почвата. Не трябва да се допуска влошаване на аерацията на почвата и заплевеляване на посева. Необходимо е да се води редовна борба с вредителите.
За отглеждане на естрагона трябва да се избере огрявано от слънцето место, с добре обработена, структурна , с дебел орен хоризонт, влагоемна почва. Подготовката на почвата трябва да започне още през есента, да се натори с органичен тор, суперфосфат и калиев тор, да е изорана или дълбоко обърната с лопата.

Размножаване

Естрагонът се размножава вегетативно чрез резници, издънки и чрез части от растението, като се разделят туфите. Двата начина се практикуват обикновено наесен, а когато се използва разделяне на туфите, трябва да се внимава, като всяка част трябва да има поне по една връхна пъпка. Много често естрагонът се размножава чрез резници, които се вкореняват в студени парници. Резниците се получават през лятото, предимно през юли. Вземат се от средните части на леторастите. Резниците се изрязват на 10-12 см дължина. За да е сигурно доброто вкореняване, се приготвя почвена смес от добре разложен оборски тор и градинска почва в съотношение 2:1 и трябва да се поддържа непрекъснато оптимална влажност в парника.
Засаждането на посадъчния материал става през есента или рано напролет на предварително подготвеното место. На малки площи се засажда редово на разстояния 60-70 см между редовете и 30-40 см между растенията в реда, на дълбочина 10 см. Непосредствено след като се засадят растенията, се полива, за да се уплътни почвата. Ако се засажда на по-големи площи, може да се използва схемата 70х70 или 60х60, за да се обработва механизирано.
Естрагонът може да се отглежда и през зимата чрез разсаждане на растенията в култивационни съоръжения – парници, тунели или оранжерии.

Грижите

Естрагонът може да се оглежда на едно място 4-5 години. През вегетацията е необходимо редовно да се полива, плеви и тори. През есента за 100 кв.м се разхвърля 200-300 кг добре разложен оборски тор, 4-5 кг суперфосфат, 2-3 кг калиев сулфат и през пролетта 2 кг амониева селитра. Заедно с поливките е добре да се подхрани и с течен тор. Растенията презимуват предимно без повреди, но когато оборският тор се разхвърля върху тях преди зимата, той им служи и като защита от ниските температури.
Беритбите през първата година започват, когато растенията достигнат 13-15 см височина.Младите леторасти се изрязват с дължина 10-12 см и 3-4 см над вегетационния връх на растението. Правят се няколко беритби до късна есен. На малки площи листната маса се изрязва ръчно, а на големи – машинно. През следващите години в зависимост от грижите се правят по 3-6 беритби. Изрязаните клонки се връзват на връзки, но за нуждите на хранително-вкусовата промишленост растителната маса се предава в насипно състояние.
Връзките се сушат в сенчести, проветриви помещения.