Сем. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение с високо до 60 см стъбло, в долната си част пухесто, а в горната - голо. Приосновните листа са във вид на розетка, с дълги дръжки, простоперести, с 3-7 двойки приседнали листчета. Средните стъблени листа са почти перести с триделни клиновидни листчета, а горните са приседнали с 1-3 малки нишковидни листчета. Цветовете са събрани в сложен сенник с 6-12 главни лъча, без обвивни листчета. Венчето е петделно, отдолу - бяло, влакнесто, без чашка. Плодът е яйцевиден, разпадащ се на две половинки. Цъфти м. юни -август.
Разпространение:
Из сухите тревисти места до 1500 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корените на растението.
Бране и сушене:
Корените се вадят в ранна пролет, март-април, преди развитието на растението или есен, октомври - ноември, след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е набръчкана, светло или тъмнокафява отвън, с пръстеновидни следи, дължащи се на прикореновите дръжки, отвътре бледо жълтеникава с жълтокафяви точки, с неприятна миризма и нагарчащ вкус.
Действие и употреба:
Билката има диуретично, пикочогонно и противовъзпалително действие. Употребява се при бронхит, кашлица, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, подагра, ревматизъм.
Външно: За бани или компреси при циреи и екземи.
Рецепта
1 чаена лъжица нарязани корени се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Анасон