Сем. Борови – Pinaceae
Описание:
Иглолистно дърво, достигащо височина над 40 м. Кората на стъблото в долната си част е напукана и тъмносива, а в горната си част - жълтокафява. Листата са дъговидно извити, по две в снопчета, опадащи на 2-3 години. Мъжките цветове са ресоподобни по най-младите клонки, събрани в лъжливи гроздове с много тичинки. Женските цветове са червеникава люспа с 2 семепъпки и са събрани много в яйцевидни шишарки. След оп-лождането шишарките започват да нарастват като се извиват надолу. Семената узряват за около 2 години, след което шишарките се отварят и семената изпадат. Цъфти май - юни.
Разпространение:
В смесени или самостоятелни гори по всички наши планини.
Употребявана част:
За медицински цели се използват пролетните неразвити клонки (боровите връхчета).
Бране и сушене:
Връхчетата се берат през м. февруари - април преди да са се разпукали. Разпукани връхчета не се събират. Не се събират и връхчета от други иглолистни растения. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените връхчета са червеникаво-кафяви, със смолиста миризма и горчиво смолист вкус.
Действие и употреба:
Билката има пикочогонно, отхрачващо и противовъзпалително действие. Употребява се при задух, кашлица, хемороиди, подагра.
Външно: За бани при ревматизъм и екземи.
Рецепта
100 г борови връхчета се варят в 2,5 л вода, докато остане 500 мл течност. Отварата се прецежда и докато е гореща към нея се прибавя 250 г небетшекер, а след като изстине - 250 г пчелен мед. Пият се по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Очиболец