Хранителната площ на едно растение е онова пространство, от което то има нужда, за да се развива и да расте нормално. Определя се от произведението между вътрешноредовото и междуредовото разстояние. Например ранното главесто зеле се отглеждат обикновено при 60 см разстояние между редовете и 40 см вътре в тях. Следователно хранителната площ на всяко растение ще е равна на 60х40=2400 см2 или 0,24 кв. м. По този начин можем да определяме броя на стръковете върху единица площ - 1 декар. Броят на растенията ранно главесто зеле на един декар се намира, като се разделим площта на декара на големината на хранителната площ за едно растения или в случая 1000 /0,24/= 4166 броя. Най-точни ще са изчисленията като се приспаднат загубите, необходими за прокарване на поливни вади.
При гнездовото отглеждане на културите големината на хранителното пространство за едно растение е равна на частното между хранителната площ за гнездото и броя на стръковете в него.
Когато растенията ще се отглеждат в лента хранителната площ е произведението от средната стойност на междуредието и разстоянието вътре в реда. Например при 3-редов лентов посев по схема 50+20+20х10 големината на хранителната площ за едно растение ще бъде 50+20+20 / 3/ х10=30х10=300 см2 или 0,03 кв. м.
Колкото повече хранителната площ се доближава до оптимума за дадена култура, толкова повече нараства средното тегло на едно растение.
За ранно производство на готварски тиквички трябва да подготвите култивационните съоръжения. Този начин на отглеждане е широко разпространен в България. Това позволява да се удължи периодът на консума...
Лещата е една от най-старите традиционни храни в бита на българина. Тя е студоустойчива и може да се отгледа като предзимна култура. Като бобово растение тя обогатява почвата с азот и се явява добър п...
През юли и август площите в градината се освобождават от ранните домати, тиквички, пъпеши, дини. На тяхно място може да си засадите чесън и тогава ще имате от зеления антибиотик през студените месеци....
Цикълът на плододаването е доста сложно биологично явление. То започва с диференцирането на плодните пъпки и преминава през редица междинни етапи (зимен покой на пъпките, цъфтеж, опрашване, оплождане,...