Наторете зелето
При производството на зеле най-голямо стопанско значение има късното полско производство. То задоволява нуждите на населението за прясна консумация и за консервиране. Главестото зеле е взискателно към почвата и хранителния режим, поради което реагира добре на торене с минерални и органични торове. Това се обяснява с образуваната за сравнително кратък вегетационен период голяма растителна маса – най-често 500 до 700 кг/100 кв.м зелки и розетъчни листа.
Нуждата на растенията от хранителни елементи – азот, фосфор, калий, калций, магнезий и др. през вегетацията е различна. Първоначално потребността на разсадените растения от хранителни вещества е малка. Тя нараства в началото на свиване на зелката, като достига своя максимум в началото на стопанска зрелост. След това усвояването на хранителните вещества от растенията намалява.
Определянето на оптималните торови норми се прави след агрохимичен анализ на почвата, но ако не можете да направите това, то използвайте примерни торови норми. За песъчлива, средно запасена с хранителни вещества почва могат да се посочат: 5,5-6 кг амониева селитра, 3,5-4,5 кг суперфосфат и 2-2,5 кг на 100 кв. м калиев тор.
Сортовете за късно полско производство реагират добре и на органично торене – с угнил оборски тор. Тори се най-често с 400-600 кг на 100 кв. м оборски тор. При торене на предшестващата го култура с оборски тор, органично торене на късното зеле може и да не се извършва. Оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата. Азотният тор се внася на два пъти през вегетацията на растенията – при първото окопаване на растенията и около един месец по-късно.
Внасянето с поливната вода през вегетацията на растенията на угнил оборски тор, известното в практиката като “шербетиране” значително подобрява развитието на растенията и повишава добива. Внася се 100 до 150 кг оборски тор. Ефектът от шербетирането е значително по-голям, когато не е извършвано органично торене преди разсаждането на растенията.
Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА