Една опасна болест по лозата

Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризира с промяна на цвета на листата - пожълтяване при белите и почерняване при червените сортове от периферията навътре между нервите, некротиране на засегнатите тъкани и преждевременен листопад. Обикновено тези симптоми се наблюдават първо по базалните листа на отделните леторасли.
Понякога болните лози не показват признаци по листата всяка година. По зърната рядко се появяват малки кафяво-виолетови петна, възможно е гроздовете да завехнат и изсъхнат.
Ако лозите се заразят едновременно с посочените гъби и с вида Fomitoporia punctata, могат да изсъхнат внезапно-частично или изцяло. Внезапната форма на болестта еска, е известна като апоплексия, акутна еска и се проявява, когато след продължителен период на засушаване започнат обилни дъждове. Засегнатите чести имат характерен кафяво-синкав цвят. Листата опадат за няколко дни. Стъблата най-често се напукват надлъжно и едностранно. Растенията, засегнати от апоплексията, не винаги проявяват признаци по листата. При напречен пререз на засегнатата дървесина се наблюдава дифузна некроза, включва отвън навътре тъмнокафяви тъкани с твърда и сбита кансистенция, тънка твърда линия с почти черен цвят и жълти шуплести тъкани с ронлива консистенция като прахан.
Профилактичните мерки са единственият начин за борба с болестта еска в повечето страни. Препоръчва се да се избягна нараняването на лозите, да се правят по-малък брой отрези, заразените растения да се отстраняват и да се унищожават чрез изгаряне.