Зелени листа в късна есен са знак за тревога

Понякога листата остават по дърветата дори и след като е паднал сняг. Това предизвиква напълно обоснована тревога у градинарите: може би явлението не е безопасно за презимуването на растенията.
Наистина окапването на листата през есента е физиологичен процес за повечето многогодишни растения. Това е програмирано от природата, тъй като в оголено състояние се намалява повърхността за изпаряване на влагата, намалява се рискът за счупване на клоните, които в студа стават крехки, и т.н.
Обикновено листопадът се предшества от есенното обагряне на листата. Намаляването на светлите дни и захлаждането довеждат до разрушаване на зеления хлорофил, а другите оцветяващи вещества се съхраняват по-дълго. Ето защо след първата слана листата придобиват различни багри от жълто-червено-кафявата гама, характерни за всеки вид и сорт. Постепенното отмиране на листата довежда до образуване на корков отделящ слой, който се прерязва в мястото на съединяването му с филиза. А есенният вятър, валежите и сланите брулят листата на земята. Но и тук те все още имат важно биологично значение:
пазят корените от измръзване през зимата и от изсушаване през лятото, те са качествен органичен тор.
Но понякога много листа дори остават по дърветата и през зимата. Няма нищо страшно, ако не всички са опадали. Главният показател за нормалното есенно развитие и за добрата подготовка за зимата е степента на одървесиняването на леторастите и оформеността на пъпките. Ако листарите са тревисти, с лошо разпределени пъпки в краищата и със зелени, здраво държащи се листа, това вече е явен сигнал, че не са завършени растежните процеси и растението няма да е устойчиво през зимата. Така се случва с дръвчета и храсти, които са прекалено подхранвани с азотни торове или пък са ги получили доста късно, през втората половина на лятото.
Препоръчва се понякога листата на такива дръвчета да се откъсват през предзимния период. Освен че тази препоръка е неизпълнима, тя е и неправилна. Но не смесвайте казаното с премахването на листата на калемите, за да се защитят от изсъхване. Листата се отделят внимателно, с леко движение отгоре надолу, за да не се наранят пъпките.