Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Необходими са около килограм и двеста грама семена за сто квадрата. Ако площта е малка, засаждането в гнезда е по-подходящо. Набраздете мястото на 50-60 см за ниските сортове и на 80-100 см за високит...
Луковиците на зимния чесън завършват своето развитие през средата на юни и трябва незабавно да бъдат извадени. Това се познава по пожълтяването на долните листа и омекването на лъжливото стъбло. В таз...
Някои работи в лозето са направо задължителни, други в зависимост от климатичните особености на района, формировката на отглеждане или подобряване качествата на гроздето се правят по желание. Филизене...
От присадниците на успешно извършеното присаждане вече се развиват новите леторасти. За да продължи по-нататък успешното развитие, е необходимо да се положат доста грижи. Непрекъснато трябва да се наб...